„Ние, българските учени, преобръщаме една дългогодишна теория“, каза проф. Павел Стоев, директор на Националния природонаучен музей към Българската академия на науките, на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София. На събитието бе представено откритието на проф. Николай Спасов и негови колеги, представляващо находка на бедрена кост на 7,2 млн. години, показваща умения за придвижване на два крака. Изкопаемата находка е намерена преди десетилетие край Чирпан.
„Това епохално откритие е такова, защото ние, българските учени, преобръщаме една дългогодишна теория, че изправеният стоеж и придвижването при хоминидите се е случило за първи път в Африка“, каза проф. Павел Стоев, директор на НПМ-БАН. Според него резултатите показват, че мястото, където това развитие се е случило за първи път, са Балканите.
Проф. Стоев отбеляза, че НПМ-БАН е един от основните центрове по палеонтология в страната.
„Това откритие може да се нарече – до голяма степен – българско, защото от шестимата автори трима са българи и служители на музея, включително първият автор“, каза още директорът.
Той обясни, че в изследването са използвани най-модерни методи за анализ, като компютърна демография и най-съвременни статистически методи.
„Аргументите, представени, са достатъчно силни, за да не могат да бъдат оборени лесно“, каза в заключение проф. Стоев.
„Неговите изследвания (на проф. Спасов, бел. ред.) не се ограничават до таксономичното описание на отделни находки“, каза доц. Ина Анева, научен секретар на направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“ на БАН. „Те изграждат мащабни еволюционни картини, в които Балканите се оказват ключова територия в динамиката на емиграции, климатични промени и формиране на съвременната фауна“, допълни доц. Анева.
„Проф. Николай Спасов умее да вижда отвъд фосила и да разчете еволюционните тенденции, които стоят зад всяка кост или зъб“, каза още доц. Анева.
„Фосилът, открит край Чирпан, не е просто кост зад музейна витрина“, каза доц. Анева. Според нея костта е „сигурно доказателство, че Балканите са били активна сцена на ключови еволюционни процеси“.
Според проф. Николай Спасов, откритието показва, че Балканите трябва да са люлката на човешката еволюция. Ученият каза, че третата кост, открита в местността, която предстои да бъде описана, е фаланга от долен крайник на грекопитек.
„Придвижването на два крака отдавна се смята за основен белег на човечеството“, каза проф. Николай Спасов, палеонтолог, ръководител на изследователски екип в НПМ-БАН, който е първият автор на изследването. Той обясни, че всички такива открития от последните 100 години са направени в Африка.
„По времето, когато около десетина находища на изкопаеми хоминиди съществуват между Балканите, Анатолия, Кавказ и дори Южен Иран, а в Африка има само една, спорна находка, всички находки на Балканите показват, че това са африкански човекоподобни маймуни“, каза проф. Спасов. Според него тези ранни предшественици на човека са мигрирали на юг към Африка.
„Това е едно сензационно откритие“, каза акад. Иван Загорчев от Института по геология „Страшимир Димитров“ към БАН, който присъстваше на представянето. „То ни връща седем милиона години назад, в зората на времето, когато започват да се развиват хоминидите“, каза още той. „Изследванията, които прави проф. Спасов със своя екип, имат голямо значение не само за изясняване на климатичната обстановка на Балканите, но и за други основни проблеми на палеоекологията, палеогеографията и палеотектониката на полуострова“, допълни акад. Загорчев.
„Всичко, което се прави от екипа на проф. Спасов, има много голямо значение и в рамките на международното сътрудничество, и в рамките на комплексното изучаване на биологията на Балканския полуостров“, каза в заключение акад. Загорчев.
На представянето присъстваха и проф. Петър Берон, директор на НПМ-БАН в периода 1993 – 2005 г., и акад. Иван Юхновски, председател на БАН от 1996 до 2008 г.