Европейската комисия представи днес законодателни предложения в подкрепа на стратегията "Произведено в Европа", целящи реиндустриализация на Европа и по-добро противодействие на китайската конкуренция, предаде Франс прес. Това се случва след месеци на оживени дискусии по темата между 27-те страни членки.
Така нареченият закон за индустриално ускорение, представен днес от заместник-председателя на ЕК Стефан Сежурне по време на пресконференция в Брюксел, цели съхранението и декарбонизацията на ключови сектори, които, подобно на автомобилната индустрия, се опасяват да не бъдат "пометени" от китайската конкуренция и се сблъскват с трудности заради екологичния преход и високите цени на енергията.
"Това е много повече от промяна в оперативните процедури; това е промяна в доктрината, която беше немислима само преди няколко месеца", заяви  Сежурне, който е и еврокомисар за индустриалната политика.
"Нашата цел е ясна: индустрията да осигурява 20 на сто от европейския брутен вътрешен продукт (БВП) до 2035 г., в сравнение със сегашните 14 на сто", добави той.
Това ще включва въвеждане на "европейски преференции" - мярка, която дълго време беше табу в Европа поради протекционистичния си характер.На практика това означава да се изисква от компаниите в сектори, считани за стратегически, да доставят "определено количество или процент от компоненти с критична важност от Европа", ако получават държавно финансиране, обобщи Стефан Сежурне.
"Парите на данъкоплатците трябва преди всичко да са от полза за европейското производство и работните места в Европа и ние залагаме на европейски преференции, когато става въпрос за държавни средства", обясни еврокомисарят.
Дискусиите между 27-те страни членки относно ползата, мащаба и географския обхват на тази мярка,  бяха интензивни, което доведе до многократно отлагане на приемането на текста през последните месеци. Спешната необходимост от действия обаче най-накрая убеди дори и най-несклонните да подкрепят тази мярка, Германия и скандинавските страни, да се обединят около тази нова икономическа доктрина, ползваща се със силната подкрепа на Франция, отбелязва АФП.
ЕК трябваше да намали амбициите си в сравнение с първоначалния проект по отношение на списъка от сектори, които обхващат мерките.
Автомобилната индустрия е сред тези сектори - за да могат електрическите превозни средства да се възползват от държавна помощ (като бонуси за покупка и други субсидии), ще се изисква 70 на сто от компонентите да са местно производство, да се използва произведена в Европа батерия, както и възобновяеми енергийни технологии (като слънчеви панели, батерии и термопомпи, но също и ядрена енергия).
Тежката промишленост също е включена в стратегията. Строителните компании и тези за инфраструктурни проекти, както и производителите на автомобили, получаващи държавно финансиране, ще трябва да се снабдяват с цимент и алуминий, произведени в ЕС. За голямо разочарование на производителите на стомана обаче, те няма да бъдат задължени да използват европейска стомана (законът изисква само тя да е "нисковъглеродна").
След силни критики от сектора, ЕК се защити, като посочи, че вече е представила безпрецедентен план за подкрепа на стоманодобивния сектор, който е напът да бъде приет.
Брюксел се е ангажирал да интегрира в плана химическата промишленост на по-късен етап. По настояване на Берлин и други столици, ЕК също така се съгласи, че компаниите, произвеждащи в определени страни партньори, също ще могат да се облагодетелстват от програмата.
Целта е да се избегнат ответни мерки и дестабилизация на европейските производствени вериги, което може да подкопае цялостната ефективност на системата.
Около 40 страни, включително основни търговски партньори като Великобритания, Канада и Япония, биха могли да се възползват от това преференциално отношение, но при строги условия.
"Доверени партньори, което означава тези, с които имаме търговски споразумения, ще бъдат включени в схемата, ако те реципрочно изпълнят ангажиментите си", докато "тези, които не играят по правилата", ще бъдат изключени, увери Сежурне.
Проектозаконът, който трябва да бъде одобрен от страните членки и Европейския парламент, цели също така да наложи изисквания за ползи за местните общности, особено по отношение на заетостта и научноизследователската и развойна дейност, на чуждестранни компании, които желаят да направят определени инвестиции в ключови сектори в Европа.
Не на последно място Брюксел възнамерява да улесни изграждането или разширяването на фабрики чрез опростяване на административните процедури.