Свободата не се гарантира сама, тя изисква отговорност, воля и устойчивост. Това прочете в декларация по повод Трети март Елисавета Белобрадова от името на парламентарната група на „Продължаваме промяната - Демократична България“. 
На 3 март се навършват 148 години от завръщането на България на политическата карта. Много дати и събития предшестват и следват тази дата, за да определят нейната значимост, каза още тя и посочи Априлското въстание, успешната борба за църковна независимост, която очертава границата на българската екзархия - българските земи и границата на санстефанска България - пространството, в което българите вече са се определили като общност и завет. А този завет е бил да бъдем свободни. За големите ни революционери и преди всичко за Васил Левски, най-важна е била свободата, добави тя. Когато са го питали какъв пост ще заеме в бъдещата свободна държава, той отговарял „Аз искам да видя отечеството си свободно, та ако ще да ме наредят и патки да паса“. И казвал, че ако остане жив и има сили, би помогнал и на други поробени народи и би отишъл да прави комитети, дори в Московията. За него свободата е била над личното положение и над тесния ангажимент на политическата власт, допълни Белобрадова.
Историята рядко бива справедлива и началото на нашата свобода идва с цената на разпокъсаната държава и изгубени територии. Тази сурова реалност, че част от българския народ ще остане извън пределите на свободна България, е била немислима за нашите революционери. Те се вярвали, че след като се преборят с поробителя, свободата ще бъде обща. Не се допускали, че след освобождението ще се наложи да продължим борбата за съдбата на други българи. Ако Левски беше оцелял, ако Ботев и Бенковски бяха останали живи, те щяха да се борят за съединението на България с Източна Румелия, и след това за правата и съдбата на българите, останали извън границите на нашата родина. Така както правят техните съратници, като Захари Стоянов. Историята си има свой път - идва Съединението и заедно с това войни и национални катастрофи, губили сме територии, губили сме българи, останали извън пределите на държавата, губили сме революционери и войници, които не са доживели да видят свободна България, добави тя. Но 3 март 1878 г. поставя началото на пътя на съвременната българска държавност, по който България върви към днешните си граници и към своята свобода, прочете в декларацията Елисавета Белобрадова.
Тази дата търпи множество дебати, посочи тя. И ние не затваряме очи пред историческите факти за това, че България била ощетена и е трябвало да се освобождава дори след Освобождението наново и наново, и да се бори за всяко късче земя и за всеки човек. На България и българския национален идеал имат нужда да бъдем заедно на националния си празник, за да подчертаем, че разбираме стойността на свободата си заедно. Свободата означава способността сами да вземем решение, означава национален суверенитет, силни институции, независима икономика, подкрепа на българското семейство, качество на образование и култура, означава държава, която може да защитава интересите и достойнството на своите граждани, каза още Белобрадова.
Свободата не се гарантира сама. Тя изисква отговорност, воля и устойчивост. Изисква икономическа стабилност, обществена солидарност и силна държавност. Изисква и военна мощ. Способността на България да защити своята независимост, своята територия и своите граждани. Да пазим и укрепваме свободата всеки ден - това е най-достойният начин да почетем онези, които са извоювали. Да благодарим на всички, които са умрели за нея, както българи, така и всички представители на други народи, включили са в тази битка, призова Белобрадова. 
Тя поднесе от името на парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ съболезнования по повод кончината на депутата от „Възраждане“ Славчо Крумов. В началото на днешното пленарно заседание депутатите почетоха с едноминутно мълчание паметта на Крумов.