„Етърви“ е пиеса за това, че никой не е застрахован да попадне в смешни, дори унизителни ситуации. Това е пиеса за истината, която рано или късно излиза. Може да е на следващия ден, може да е след десет години, може да е след двадесет години. Това казва пред БТА Владимир Люцканов – режисьор на най-новото заглавие в афиша на Сатирата по творбата на Ерик Асус.
„Някъде нещо в живота се случва и вади истината и твоите постъпки на показ. От тази гледна точка е хубаво да се внимава как живеем“, допълва Люцканов. 
„Етърви“ събира две братски двойки на вечеря, в привидно приятелска среща, която постепенно се превръща в арена на ревност, недоизказани истини и брачни съмнения. Двама братя и техните съпруги се събират, както вероятно са го правили много пъти. Но този път разговорите тръгват в неочаквана посока. Една привидно незначителна реплика отключва поредица от признания и подозрения. Постепенно става ясно, че зад учтивите усмивки се крият стари съперничества между етървите, между братята съществува тиха конкуренция, а в браковете има натрупани разочарования и премълчани тайни. С напредването на действието маските падат...
Не е лесно да се играе интелигентна ревност, защото интелигентната ревност се прикрива, и то трудно, казва пред БТА актрисата Ива Тодорова, за която това е дебют в Сатирата: „Защото интелигентните хора са много чувствителни. Те поставят граници на емоциите си, но не са силни в това да живеят беземоционално. Напротив, те са наблюдателни и цинични. Те са крайни. И в този смисъл, със сигурност не ѝ е лесно на тази героиня по пътя, който си е избрала, но пък отстрани е много смешна“.
„Етърви“ с оригинално заглавие Les Belles-sœurs (2011, Снахите) се поставя за първи път в България. Преводът е на Валентина Бояджиева, сценография – Теодора Лазарова. Ролите изпълняват Ива Тодорова, Николай Луканов, Тони Минасян, Елена Атанасова, Анна Станчева, Любомир Ковачев и Стефания Кочева. Драматург е Богдана Костуркова, помощник-режисьори – Боряна Атанасова и Елица Мутафчиева.
СИТУАЦИОННА КОМЕДИЯ, СМЯХ ИЛИ БЕЗПОЩАДНА ИСТИНА
Ситуацията е много цветна, много хубава, тя може да се случи на всеки един от нас, казва Владимир Люцканов: „Може да се случи не само във всяка брачна двойка, може да се случи в приятелска двойка, може да се случи в компания. Тоест, този често срещан проблем – за изневерите, било те физически или само морални, присъства навсякъде. Именно затова публиката ще може да се оприличи до голяма степен – както на героите, така и на ситуациите, в които тези герои изпадат“.
„Бих говорил и за вроденото у човека лицемерие, и то не на всяка цена, с някаква изключително отрицателна конотация. Затова е приятно да се ровичка човек в тези страсти. Те присъстват навсякъде“, коментира режисьорът.
Казва, че смехът и безпощадната истина биха могли да вървят заедно: „В зависимост от жанра, безпощадната истина може да е нещо трагично. В нашия случай, то е нелепо, смешно, объркващо. Ние така сме погледнали на истината въобще“.
КОЛКО ФРЕНСКИ Е ТОЗИ ТЕКСТ И КОЛКО БЪЛГАРСКИ СТАВА НА СЦЕНАТА
„Текстът е френски-френски, както се казва, посочва Люцканов. Героите са висока средна класа. Това са богати хора, на които точно защото са богати, нищо човешко ни им е чуждо. Така че взаимоотношенията са френски, тоест възпитани. Въпросът е, че те така се изострят на сцената, че в един момент стават доста плашещи“.
„На показ излизат доста нелицеприятни неща, но веднага бързам да кажа, че в никакъв случай не сме се опитвали да ги побългаряваме по някакъв начин – в поведението на героите, в езика или в каквото и да било друго“, разказва Люцканов.
По думите му, възможно е заглавието „Етърви“ да подвежда, че това е нещо от нашата класика: „Просто, няма друг превод на това едни дами да бъдат женени за братя“.
„На френски тази дума звучи по съвсем друг начин – lеs belles-soeurs, тоест красиви сестри. Така че може би лекото побългаряване в директен превод може да накара да помислиш, че ще става въпрос за заровено имане и всичко това, което следва при неговото търсене“, казва с усмивка Люцканов. „Не, продължава той. Пиесата е фина. Мисля, че това е едно от големите ѝ достойнства, наред с пистолетния диалог, с много точните определения, с игривия език, с много крайните и хубави ситуации, през които минават и трябва да преодолеят героите“. 
В ЖАНРА НА ЛЕКОТО ЗАБАВЛЕНИЕ?
Тази пиеса не е леко забавление, казва Люцканов: „Аз твърдя, макар, че всички доста се смеят и макар, че Сатиричният театър ми я предложи като една много смешна пиеса.... Не мисля, че е пиеса, в която може да се заливаш от 19:30 до 21:00 ч. часа непрекъснато. Мисля, че е по-умна от простото забавление. Мисля, че борави с категории, които са много важни в нашия живот – като приятелство, като честност, като взаимоотношения в семейството, семейството като отношения към деца и така нататък“.
По думите му всичко това е поднесено в сатиричен ключ, но в никакъв случай не прави пиесата лековато забавление: То е забавление, но има за какво да се замислят хората“.
ДЕБЮТЪТ НА ИВА ТОДОРОВА
Това е една вече доста обичана актриса, която се завърна от странство и доста безапелационно се качи отново на сцената в България, коментира Люцканов.
„Тя ми е много любопитна – странен човек, човек, който носи много ирония. Носи и на ирония, и предлага ирония в взаимоотношенията. Пестелив на думи, много систематично работещ“, допълва режисьорът. 
„Моята героиня е и жертва, и стратег. Тя влиза в много големи крайности – и на агресия, и на жертва. Двете неща са пряко свързани, но пък е страшно сладка роля. Много си я харесвам и с много голямо търпение си построявах едно след друго нещата“, казва Ива Тодорова.
Определя героинята си като „много високоинтелектуална, обсебена от себе си и в този смисъл, може би, по-малко се поддава на чувствата, но доста тактически изследва издевателствата върху мъжа си“.
ИСТИНСКА САТИРИЧНА ГЕРОИНЯ В ЧИСТА САТИРА 
„Затова много ми помогна режисьорът Влади Люцканов, който непрекъсно ми предлагаше нови ключове – места, в които мога още да го развия. Това е чиста сатира, истинска сатирична героиня, която е много добре поместена в този театър“, коментира актрисата.
Допълва, че текстът ѝ е доста близък, защото иронията е много близо до самата нея: „Аз обичам да съм иронична – до степен, до която понякога само аз си разбирам ироничните забележки. Затова Ви казвам, че много ми харесва тази героиня и много ми харесва целият екип, и разликите в героите, които създава този автор“.
По повод сюжета на „Етърви“ казва, че и рутината, и премълчаното са ужасни неща, когато са присъщи на една дълга връзка: „Но все пак в мълчанието може да има съучастничество, докато рутината тежи. Поне според мен, на тези герои им тежи“. Коментира, че ако трябва да защитите героинята си пред съд, би казала единствено: Тя е права, нейните подозрения са верни. Но дали е така, може да прецени само съдът, както и публиката – в случая“.

Автор – Даниел ДимитровОператор – Борислав БориславовМонтаж – Валя Ковачева