Негово светейшество патриарх Неофит стана първият глава на Българската православна църква, който отслужи тържествена литургия за храмовия празник в манастира „Св.Марина“ край Каран Върбовка вчера. Освен службата, патриархът донесе и подарък - частица от мощите на света Марина, подарена му от Неврокопския митрополит Натанаил, но съхранявана преди това от Кипърската православна църква.
„Честит празник и на добър час на всички, които празнуват днес! Нека света Марина благослови техните начинания!“, каза патриархът и временно управляващ Русенска митрополия.
Кутийката със светинята бе изложена за поклонение
пред входа на храма, където вчера стотици християни дойдоха, за да измолят помощ от светицата и да потърсят изцеление от лековитото аязмо в двора на църквата. Някои носеха големи туби за вода, които да напълнят и отнесат в домовете си, а други просто искаха да постоят пред иконата на светицата, да я целунат и тихо да я помолят за здраве за себе си и близките си хора.
Автобуси с регистрации от почти всички области на страната спряха на поляните край манастира и освен благодарността към света Марина, християните очакваха с трепет Негово светейшество патриарх Неофит. Той пристигна със служебния си хюндай и още със стъпването му на манастирска земя, забиха камбаните на храма. Възрастни жени бързаха да пипнат бялото му було за благословия, а други изтикваха децата си напред, за да зърнат и докоснат мантията на главата на православната ни църква.
С тържествено песнопение патриарх Неофит и придружаващите го духовници влязоха в храма. Негово светейшество свали патриаршеското було и
като истински монах поведе тържествената служба
Той целуна иконата на Божията майка, а след това се поклони и пред образа на света Марина на олтара. Въпреки че храмът се оказа тесен за стотиците гости, не се стигна до блъскане, обиди или непристойно поведение и всеки успя да чуе молитвените слова на духовниците.
На храмовия празник пристигна и генералният консул на Руската федерация в Русе Владимир Климанов, за когото посещението в манастира бе необичайно, но впечатлително.
Самият манастир е един от най-старите в България и данните за него сочат, че е от времето на Второто българско царство /1187-1396/. След падането на българското царство под турско владичество от страна на турците започнали страшни гонения, издевателства и нетърпими насилия над монасите. Манастирът бил опожарен и изравнен със земята, но името на св.Марина останало трайно в съзнанието на народа.
Девойката Марина била дъщеря на езически жрец
в Антиохия Писидийска, но приела християнството от един старец християнин. Древната християнска църква била подложена на най-тежко и жестоко изпитание по време на царуването на император Диоклетиан. Жертва на тези гонения станала и едва 15-годишната Марина. От преданията се знае, че южно, близо до този първи манастир, е имало град от римско време, наречен Пановград, а местността и до днес се нарича Пановца. Вторият манастир е възстановен по-късно /1828 - 1859 г./. През първата половина на 19 век, недалеч от разрушения манастир била построена църква - там, където е извирала водата с лечебни свойства. Тази църква, построена в чест и прослава на великомъченица Марина, била подновена и съществува и до днес.
Преданието гласи, че в един горещ юлски ден по време на жътва собственикът на нивата - турчин, оставил сляпото си 12-годишно момченце да спи в единия край на нивата, а той отишъл да работи. Детето се пробудило и тръгнало да търси баща си. Тичайки, то стъпило във вода. Пило от водата и
след като умило лицето си, прогледнало
Радостно, изненадано и уплашено, то тичало към баща си, а той като се уверил, че чедото му наистина вижда, много се зарадвал. Без да се бави, го грабнал и изтичал до близкото селище да сподели радостта си и да попита жителите му какъв християнски празник честват и кой е светецът, който прави чудеса с тази вода.
Отговорил му стар свещеник, че на въпросното място се е славило името на св.Марина, и че там е нейната „агиазма“ /извор със светена лековита вода/. Денят е 17 юли, в който православните християни тачат нейната светла памет. За благодарност към светицата мюсюлманинът подарил нивата с агиазмата под клетва, като идват там болни, да има място за настаняване. Разказът за чудото бързо обиколил православния свят, а оттогава се тачи паметта на света Марина.
Вярата на християните е силна, а светицата закриля и помага на народа и до днес. Преди няколко години дете беше в тежко състояние от преживян стрес и се излекува тук, в манастира, разказа игуменът отец Емилиян.
В момента се прави ремонт на светата обител и след като той приключи, частицата от мощите на света Марина ще бъде пренесена там и ще остане за съхранение в манастира.