Честваме Православна неделя, както паметта на преподобномъченица Евдокия Илиополска и на мъченица Антонина.   
Днес е Православна неделя. Така се нарича първата неделя от Великия пост, когато се припомня едно от най-важните събития в живота на Църквата: възстановяването на почитта към светите икони. Това станало през 843 г. със съдействието на императрицата света Теодора. Преди това повече от сто години християните били разделени от спорове за почитането на свещените изображения (основно икони).
Още в 726 г. император Лъв Исавър забранил почитането на иконите, тъй като имало мнение, че християнската религия се е изродила в идолопоклонство. Настъпили големи смутове в цялата империя. За тях допринесла и властта, защото императорът или хора от обкръжението му взимали страна в чисто богословския спор. Цялата империя се разделила на две яростно воюващи фракции - иконопочитатели и иконоборци. Имало жестоки преследвания, постоянни смени на епископи и патриарси. Видни богослови от онова време се заели да изяснят въпроса за същността на иконопочитанието.
През 787 г. Седмият вселенски събор точно формулирал дължимата чест на светите икони: християните почитат не самия предмет (иконата), а изобразената на нея личност. Нещата временно се успокоили, но скоро с нова сила продължили споровете и дори унищожението на прекрасни образци на ранното християнско изкуство (икони, стенописи, мозайки). Докато в 843 г. с църковен събор, свикан от императрица Теодора, най-после се сложил край на иконоборството и в Църквата възтържествувало православието. Това събитие се чества в първата неделя на Великия пост. Света Евдокия е родена в град Илиопол във Финикия (днес град Баалбек в Ливан) и живяла по времето на император Траян. На младини тя прекарвала живота си в грях и разврат, с красотата си съблазнявала много мъже да съгрешават с нея и натрупала много пари. Но Божията милост не я изоставила и неочаквано в душата на Евдокия станала чудна промяна. 
След тежко боледуване тя напуснала града и греха му, и се върнала там година по-късно напълно променена. Искала да остане неизвестна и затова се заселила в покрайнините на града. Там тя срещнала един стар и праведен християнин на име Герман, който я запознал със спасителната вяра в Христос. Той живял и проповядвал няколко десетилетия преди това на стотина километра южно от Илиопол. Като послушала наставленията на Герман, Евдокия се разкаяла за предишния си греховен живот и се покръстила.
Оттогава животът й коренно се променил, тя дарила цялото си богатство за благотворителната дейност на местната църква и живяла праведно, както подобава на християнка. Но император Траян започнал гонение срещу християните, на което станала жертва и Евдокия. Тя била заловена и съдена заедно с други християни. Понеже не склонила да се отрече от вярата си, Евдокия била обезглавена в 107 г.
Света Антонина живяла по времето на император Галерий в град Никея (сега Изник в Турция). Тя била една от дейните християнки на града и при започналото гонение от римската власт била сред първите заловени. Съдили я за неподчинение на заповедта за почитане на езическите богове, както и на обожествяваната личност на императора. Антонина решително отказала да изпълни заповедта и затова била подложена на жестоки изтезания. С Божията подкрепа тя устояла на мъченията, но накрая била завързана в чувал и удавена в езерото край града в 305 г.