Всеки, който се е занимавал с история на българското изкуство от края на XIX и началото на ХХ век, знае за какъв изключителен талант и колко голяма фигура по отношение на пластичното можене става въпрос, когато говорим за Елена Карамихайлова. Това каза директорът на Националната галерия Анелия Николаева на дискусията на тема „Изкуство на глас", посветена на творчеството на художничката, тази вечер в „Двореца“ на Националната галерия.
Безкрайно се радвам, че този проект стартира, отбеляза тя. 
„Когато се потопиш в документалната част от нечий живот и си се запознал по-плътно с пластичното изкуство, ти неизбежно става пристрАстен и пристрастЕн едновременно“, каза още Николаева.
Донякъде съм сателит на тази изложба, защото не съм участвала в нейното изследване, но пък съм щастлива, че гостува в София. Сигурна съм, че това ще бъде една от запомнящите се изложби за тази година, допълни директорът на Националната галерия. 
Това, което виждате тук, са само едни основи, върху които можем да стъпим, уточни Пламен Петров, директор на Художествената галерия в Казанлък.
„Относно говоренето за изкуството, има нужда от някаква мяра, която е отвъд нашите претенции за безмерност и от нашите самовлюбености. И ако успеем да се придържаме към тази мяра, би било чудесно. Говоренето за изкуство считам, че има нужда от такава, от каквато самото изкуство няма нужда“, каза Николай Колев. 
Стефан Иванов отбеляза, че любимата му картина на Елена Карамихайлова е „Момичето с куклата“ и направи препратка към разказ на Кафка – за момиче, което търсело изчезналата си кукла. Той я успокоява, че не е изчезнала, а пътешества и утре ще й донесе картичка от нея. И така в продължение на месеци той й носи картички от куклата. „За мен отправната точка беше първо тази работа, а второ – автопортретът до вратата“, каза той. 
Пламен Петров уточни, че идеята за тази изложба се е родила още през 2016 г. Той уточни, че годината на рождението на Елена Карамихайлова е между 1825 и 1827 година, „т.е. можем и догодина да си говорим за нея“, отбеляза той. 
Най-хубавото на нашата работа е, че никога не можем да я приключим и да достигнем до някакъв край, защото изкуството е точно такова, допълни още директорът на Художествената галерия в Казанлък.
Според Николай Колев тази изложба е мрачна. Има мрак в картините на Карамихайлова. Аз съм сигурен, че ако се разходите из изложбата, ще откриете мрак в нея. Фактът, че тя не се автопортретира, а рисува сестра си, която прилича на нея, показва този мрак, каза той.
Това, че го възприемаш ти като черно, ако се загледаш, ще видиш, че няма нищо черно в тази живопис, опонира Петров.
В тази зала късната Карамихайлова се отличава от ранните творби, които ще видите в другите зали. Четката й малко помръква не само защото тя навършва в своята есен на живота, а и защото е една друга конюнктура на българското изкуство се случва и заставя художниците да бъдат извън своята природа, обясни Анелия Николаева.
В контекста на тази изложба можем да говорим за по-широки контексти в българското изкуство, уточни тя.
Дискусията на тема „Изкуство на глас" е в рамките на изложбата „Елена Карамихайлова (1875–1961) …И продължавах да рисувам сама“, която бе открита в четвъртък, 26 февруари.  Съвместната експозиция на Националната галерия, Художествената галерия – Казанлък и Художествената галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен ще продължи до 31 май.  Куратор на изложбата е Марияна Аврамова. Медиен партньор е Българската телеграфна агенция. Изложбата е посветена на 150 години от рождението на Карамихайлова и проследява нейния принос към развитието на българското изкуство в европейски контекст.