В живота не се кланям на никого, казва актрисата Златина Тодева (1926-2007). Днес се навършват 100 години от рождението на една от ярките характерни актриси на българския театър и кино, оставила трайна следа в сценичния живот на страната.
Тя е родена на 27 февруари 1926 г. в Стара Загора. Баща ѝ е военен офицер, а майка ѝ е домакиня. Детството си прекарва основно при баба си и дядо си.
„При всяка моя пакост, още 6-7-годишна, баща ми ме наказваше заедно с войниците. Запомнила съм, изправяше ме на плаца, под палещото лятно слънце или в най-лютите студове, до наказания войник, и така - с часове", спомня си актрисата.
Тя учи в гимназия, в родния си град, но в последния срок на последния курс е изключена заради „громко поведение и тиха слава“, както по-късно разказва самата тя. Продължава образованието си във вечерна гимназия и започва работа. Случайна среща с актрисата Мара Шопова (1894-1980) я отвежда в трупата на местното читалище и поставя началото на професионалния ѝ път. Шопова става първият ѝ наставник в актьорското майсторство.
Първата роля, поверена ѝ от художествен съвет, е Клара в пиесата „Пигмалион“ на Джордж Бърнард Шоу. Така навлиза в театъра, а кариерата ѝ се развива толкова бързо, че не завършва обучението си във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (ВИТИЗ, днес Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – НАТФИЗ).
ПЪТ ПРЕЗ ПРОВИНЦИАЛНИТЕ СЦЕНИ
Повече от шест десетилетия актрисата остава вярна преди всичко на сцените извън столицата. Работи последователно в театрите в Стара Загора (1948-1955), Пазарджик (1955-1957, 1971-1972), Димитровград (1957-1964; 1973-1977), Хасково (1964-1971), Пловдив (1977-1991) и Смолян (1994-1995). Едва на 65-годишна възраст започва работа в София, рядък случай в българската театрална практика. „Обичам нещо да ме провокира. Режисьор и роля, които не могат да го направят, не са ми интересни“, казва тя.
През 1954 г. се омъжва за актьора Никола Тодев, с когото се срещат покрай театъра. Съвместният им живот продължава близо половин век. След работа в Пазарджик двамата се преместват в Димитровград, а по-късно – в Пловдив. Там режисьорът Любен Гройс (1934-1982) настоява за нейното участие в новия репертоар на театъра и включва постановките „Медея“ и „Босилек за Драгинко“, заявявайки, че без нея няма да ги постави.
СЛЕД ЗАГУБАТА – НОВ ЕТАП В КИНОТО
След смъртта на съпруга си през 1991 г. актрисата преживява тежък личен период. Остава сама в дома си в пловдивския квартал Коматево и преминава през лечение в болница. По настояване на дъщеря си Гергана се премества в София. До този момент участва предимно в епизодични филмови роли, но именно тогава започва по-активното ѝ присъствие в киното.
В края на ноември 2004 г. заминава за Любляна по покана на театралната група „Арето“ за репетиции на спектакъла „Анатомия на екстрема“. По думите ѝ това е нов тип театър, в който героите нямат реплики и играят чрез тяло и жестове.
През пролетта на 2006 г., навръх 80-годишния си юбилей, представя оригинален бенефис – „Четвъртото измерение“ по стихове на Янис Рицос, режисиран от дъщеря ѝ Гергана в Нов драматичен театър „Сълза и смях“.
РОЛИ, КОИТО ОСТАВАТ
През кариерата си актрисата създава повече от 200 театрални и филмови образа. В продължение на десетилетия е сред любимците на театралната публика в Южна България. Сред запомнящите се сценични превъплъщения са кралица Елизабет в „Мария Стюарт“, Султана в „Железният светилник“, дойката в „Медея“ на Еврипид, Валентина Дмитриевна в „Гнездото на глухаря“ от Виктор Розов, Дорина в „Тартюф“ и Хуана в „Голямата печалба“ на Ектор Кинтеро.
Особено силен отзвук предизвиква моноспектакълът „Забравени от небето“ по Екатерина Томова, изпълнен на родопски диалект. С него гостува в театър „Моссовет“ в Москва, а след това и на сцени в Лондон, Чехия и Германия. „Никога не ме е било срам да играя възрастна, грозна, куца или саката. Въпросът беше ролята да е хубава, да има нещо, за което да се замислиш", казва актрисата.
Сред най-популярните ленти с нейно участие са „Под игото“ (1990), „Хайка за вълци“ (2000) и „Мила от Марс“ (2004).
ПРИЗНАНИЕ
По време на дългогодишната си кариера Златина Тодева получава редица професионални отличия и държавни награди. Удостоена е със званието „Заслужил артист“ през 1986 г., носител е на два ордена „Кирил и Методий“ — втора степен, както и на наградата „Аскеер“ на театър „Българска армия“ – за поддържаща женска роля (1995).
С решение на общинския съвет в Димитровград от март 2004 г. е обявена за почетен гражданин на града. 
Умира на 13 април 2007 г., на 81-годишна възраст. През 2016 г. е удостоена посмъртно с националната награда за актьорско майсторство „Любимец 13 – лице на българския театър“.
/ДД
/БС,ЕЛ/ отдел „Справочна“ 
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Бюлетин на БТА „Личностите на света“; БТА,ВИНФ,13.10.2016; Голяма енциклопедия „България“, изд. Труд, т. 11, стр. 4404; Енциклопедия „Кой кой е в България“, стр. 695; Енциклопедия „България“, т. 7, стр.6; в. „Сега“, бр. 259, 6.11.2004, стр. 40; в. „Новинар“, бр. 82, 9.4.2005, стр. 14; в. „Труд“, стр. 30, 28.4.2007;  https://www.lifebites.bg/zlatina-todeva/; http://www.dimitrovgrad.bg/bg/pochetni-grazhdani-na-dimitrovgrad;