Премиерата на февруарския брой на списание ЛИК, който е посветен на 130-годишнината от основаването на Националната художествена академия (НХА), се състоя на 26 февруари, четвъртък.  Изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) бе представено в галерия „Академия“ в столицата, като събитието се проведе съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на Агенцията в страната и чужбина. 
Броят бе представен от генералния директор на БТА Кирил Вълчев и ректора на НХА проф. Георги Янков. В събитието в София участваха още главният редактор на списанието доц. Георги Лозанов и отговорният редактор на ЛИК Яница Христова. Включиха се три от авторките в броя: доц. д-р Бойка Доневска – ръководител на катедра „Изкуствознание“ в НХА, д-р Милена Балчева-Божкова – уредник на Музейната сбирка в Академията и Свилена Челебийска-Матеева, директор „Образование, проекти и международно сътрудничество“ в НХА.
Датата на събитието не е избрана случайно – на 26 февруари 1861 г. във Виена е роден Фердинанд Първи – княз, а след това и цар на България, управлявал над три десетилетия и смятан за един от големите благодетели на Държавното рисувално училище. Училището е създадено с негов указ, утвърден на 6 февруари 1896 г. 
„Броят на списание ЛИК за 130-ата годишнина на НХА е напомняне към днешните и утрешните властимащи, че трябват вложения и в духа на българската нация“, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. „Нашето поколение е на път да не остави в българската столица не само модерни нови сгради на национална библиотека, концертна зала и музей, а и нова модерна художествена галерия с архитектурна стойност, каквито строят други народи по света“, каза още той. По думите му затова с отбелязването на 130 години на НХА, включително с февруарския брой на ЛИК, БТА се опитва да припомни примера на предците ни, вложили много в духа на България. А НХА продължава да влага много в облика на България и конкретен пример е и БТА, която има голяма връзка с Академията. Кирил Вълчев даде и примери за сътрудничеството между двете институции, сред които за облика на списанието, за което заслуга имат възпитаници на НХА, както и за изработения за БТА шрифт, наречен ЛИК. 
„Изключително добре се работи с такива професионалисти, каквито са в екипа на Българската телеграфна агенция“, каза ректорът на НХА проф. Георги Янков. Той отбеляза, че въпреки трудностите в държавата и честите избори – осем в рамките на шест години, „НХА успя да убеди държавата да събере средства и в момента върви реконструкцията на така наречената Северна сграда“ на Академията. Ректорът на висшето училище изказа специална благодарност към проф. Божидар Йонов, „защото той постави началото на тази реконструкция и 20 години по-късно НХА, вярвам, е тръгнала уверено по този път и тя ще бъде завършена в срок“. 
„В НХА винаги е имало дух на свобода“, каза главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов. По думите му зад НХА се крият много неща. Най-важното е образованието, но заедно с това Академията е и пространство, в което се показва изкуство. Заедно с това е и институция на историята на изкуството или на изкуствознанието, или на критиката, „защото няма как да се състои едно изкуство без неговата интерпретация“, каза той. Според доц. Лозанов фактически изкуството се случва в интерпретацията си и затова е много важно да има професионален метод и поглед върху него. „И, разбира се, в неговата история, а това тръгва от Националната художествена академия“, каза още той.
„Щом един университет, една академия може да поддържа духа и мечтата за себе си толкова силни, тя със сигурност ще има светло бъдеще и занапред“,  каза Яница Христова, отговорен редактор на ЛИК.  Тя припомни един от най-ярките примери от историята на Академията – революционно решение, взето още в самото начало – демократично да се даде възможност на жените да получават висше образование наравно с мъжете в страната. Това за времето си е било наистина голямо постижение. „В нашата хронология могат да се прочетат и новини, които свидетелстват за благородния дух на Академията – тя дава шанс на всеки студент, дори и в тежко положение, да получи образование в избраната от него дисциплина, като съдейства за получаването на различни стипендии и за цялостното подпомагане на учащите се“, разказа отговорният редактор на списанието. 
„Историята на Националната художествена академия е изключително показателна за хрониката на културните институции в България, както и за логиката за собственото ни художествено развитие в ново време“, каза доц. д-р Бойка Доневска.  Тя припомни, че успехите на висшето рисувално училище са значими още в първите години от създаването му. През 1900 г. Държавното рисувално училище получава златен медал за постижения на своите възпитаници и за целесъобразност на учебните програми. Четири години по-късно взима същото отличие, а през 1905 г. е присъдна и най-голямата възможна награда - „Гран при“ в Лиеж.
„С гордост можем да твърдим, че музейната сбирка на НХА е една от най-старите колекции на българско изкуство в следосвобожденска България“, каза уредникът на колекцията на д-р Милена Балчева-Божкова. „Много бързо е намерено едно малко пространство, където да се обособи тази стара колекция. Дълги години тя ще бъде заедно в едно и също пространство, наред с библиотечната сбирка на НХА. Днес, когато се върнем толкова години назад, през тази далечна 1896 г., си даваме сметка, че преди обособяването на музейната сбирка на НХА,  имаме две колекции и те са към Народния и към Църковния музей", каза още д-р Балчева.
Изкуство се преподава с уважение към ръката, с грижа за мисленето и отговорност за бъдещето. А Националната художествена академия е доказателството, че този модел е възможен и устойчив, каза д-р Свилена Челебийска-Матеева. По думите й 130 години Националната художествена академия не просто преподава изкуство, тя формира културна памет, създава автори и задава стандарти. 
В събитието с видеовръзка се включиха и кореспондентите на БТА и техните събеседници от Бургас, Велико Търново, Казанлък, Кюстендил, Плевен, Русе и Хасково. 
Осем години след откриването си филиалът на Националната художествена академия (НХА) в Бургас обучава 140 студенти при същите критерии и преподавателски състав като този в София, като съчетава академичната традиция с модерна база и атмосфера на брега на морето. Това посочиха директорът на филиала проф. Светозар Бенчев, проф. д-р Кристина Борисова и ас. Емил Марков при гостуването си в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция в Бургас.  
Факултетът по изобразително изкуство към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ отбелязва 63 години от създаването си – почти едновременно с основаването на самото висше училище. През цялото това време той поддържа активно сътрудничество с Национална художествена академия, която тази година чества 130 години от основаването си. Това каза за БТА деканът на факултета проф. Светослав Косев при представянето на новия брой на списание ЛИК. Той участва и в дискусия, посветена на 130-годишнината от началото на художественото образование в България. През годините във факултета са преподавали и са се обучавали редица утвърдени имена в българското изобразително изкуство, сред които Никола Кожухаров, Иван Маринов, Мотко Бумов, Христо Цацинов, Александър Терзиев, Никола Хаджитанев и Спиридон Борисов. Част от тях са заемали и ръководни позиции в структурата на факултета, каза проф. Косев.
Много възпитаници на Националното училище по пластични изкуства и дизайн "Акад. Дечко Узунов" в Казанлък представят своите възможности в изобразителното изкуство и в дизайна по цял свят, с което доказват, че онова, което се учи тук и в България като цяло, е на световно ниво. Това каза директорът на училището Петя Минекова, която беше гост в Националния пресклуб на БТА в града. На всички преподаватели и възпитаници на Националната художествена академия Петя Минекова пожела най-вече здраве. Искам и да ви благодаря, защото онова, което учениците ни получават, продължавайки образованието си в НХА и в други висши учебни заведения, се връща обратно при нас под формата на техните постижения, които ежедневно виждаме и с които се гордеем, каза тя.
Изложба, посветена на 130-годишнината от рождението на Кирил Цонев, ще представи художествената галерия в Кюстендил. Това съобщи директорът на галерия „Владимир Димитров-Майстора“ проф. Валентин Господинов в Националния пресклуб на БТА в града. Той припомни, че Кирил Цонев е преподавал осем години в Национална художествена академия, преди да бъде обявен за формалист и освободен. В Академията ръководни постове и преподавателски позиции са заемали и други творци от Кюстендилския край. Сред тях е Крум Кюлявков, който има два мандата като ректор, както и проф. Драган Лозенски – с един мандат като заместник-ректор. Сред останалите имена са Кирил Гогов, проф. Емил Попов и роденият в с. Шишковци проф. Христо Харалампиев. 
Плевенската галерия „Илия Бешков“ дава възможност за изява на млади възпитаници на Националната художествена академия. Това казва директорът й Цвета Евлогиева – Кацарова, която бе гост в Националния пресклуб на БТА в града. Радвам се на тази приемственост, която има в галерията, защото много от възпитаниците на НХА са именно тези, които създават художествения живот в страната ни. Голяма част от тях продължават и като преподаватели, каза още тя. По думите й обучението в Националната художествена академия дава много стабилна теоретична основа в областта на визуалните изкуства.
Националната художествена академия е магическо място, където се потапяш в шарена среда на миризми, идеи, възгледи, теории. Завърта те калейдоскоп от сензорни и нервни усещания, радостен си, че си допуснат най-сетне в тази мечтана среда, в тази мизерна красота, в тази умна страстна говорилня, в този хъб на можения, страсти, хумор, поезия, голи модели, карти, футбол и много рисуване. Това каза в пресклуба на БТА в Русе Еслица Попова – директор на Художествената галерия в крайдунавския град. По думите й в НХА срещаш и легендарни персонажи, които още не знаеш, че са легендарни, но се оказва, че ще бъдат.
Талантът трябва да се насочва, а преподавателите от Националната художествена академия знаят как да развиват и надграждат уменията. Това каза директорът на Художествената галерия в Хасково Татяна Форева при гостуването си в Националния пресклуб на БТА в Хасково. Форева посочи, че висшето художествено образование дава не само професионални знания, но и среда за развитие и надграждане на таланта. Според нея традиционните специалности се съхраняват, но с навлизането на новите технологии се откриват и нови направления, включително в областта на дигиталните изкуства. Това е естествен процес на развитие – изкуството не изчезва, а се трансформира и намира нови форми на изразяване, смята Татяна Форева.
 
В разговора участваха и гостите от пресклубовете на БТА в Атина, Одеса, Тараклия, научноизследователския кораб „Св.св. Кирил и Методий“ (НИК 421) и българската база „Свети Климент Охридски“ на остров Ливингстън. 
 
Не вярвам, че изкуственият интелект може да замени човека, творците все още сме тук и ще бъдем. Това каза художникът Светлин Василев по време на представянето на ЛИК в пресклуба на БТА в Атина. Според твореца дигиталната ера вече е настъпила, но истинското човешко творчество не може да бъде заменено. „Все едно отваряте консерва, а си мислите, че отваряте специален гурме ресторант“, отбеляза той.
Отделът по изобразително изкуство към Детската школа по изкуствата в район Тараклия е възпитал десетки млади художници, продължили висшето си образование както в университети в Република Молдова, така и в български висши образователни институции, включително в Националната художествена академия в София, сред които са тараклийците Мария Герги и Алексей Ковач. Това каза директорът на Детската школа по изкуствата в район Тараклия Сергей Беров. Той гостува в пресклуба на БТА в Тараклия. Интересът към обучението по изобразително изкуство постоянно нараства благодарение на професионализма на преподавателите и активното участие на учениците във фестивали, изложби и конкурси, отбеляза Беров.
Поздрави към Националната художествена академия за нейната достолепна годишнина и пожелания още дълги години да расте и да създава творци отправи кап. II ранг Радко Муевски, командир на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421). Той се включи в представянето на февруарския брой на сп. ЛИК от Националния пресклуб на БТА на борда на кораба. Кап. Муевски разказа за творбите, които екипажът пази на борда на кораба. „Антарктика, където ние извършваме основно нашата дейност, е мястото, където много хора се изразяват чрез изкуство“, посочи капитанът. 
„Всички ние се надяваме Националната художествена академия да продължава да създава творци, които да прославят България по света“, каза Камен Недков, командир на българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на о. Ливингстън. През годините на базата винаги е имало творци в различни области – писатели, художници, както и автори на алтернативни арт проекти, допълни Недков. Сред най-ярките събития тази година той открои пълното реставриране на първия православен параклис на Антарктида. Освен реставрираната сграда, вече имаме и нови икони, създадени от Ганка Павлова. Тази година тя дойде в базата, иконите бяха монтирани и параклисът придоби съвсем различен вид, разказа Недков.
 
В представянето на броя на ЛИК се включиха и събеседниците от пресклубовете на агенцията в страната:
 
Благоевград  
Бургас 
Варна  
Велико Търново  
Видин  
Враца 
Гоце Делчев 
Добрич 
Казанлък 
Кърджали 
Кюстендил 
Ловеч – с участието на Валентин Узунов и Спас Дочев 
Монтана 
Пазарджик 
Панагюрище 
Перник  
Петрич 
Плевен 
Пловдив 
Разград 
Русе 
Самоков 
Свищов 
Силистра 
Сливен  
Смолян 
Стара Загора 
Троян 
Търговище 
Хасково 
Шумен 
Ямбол 
 
От чужбина се включиха гостите от: 
 
Атина  
Букурещ 
Одеса
Тараклия 
Антарктида, остров Ливингстън, българска база „Свети Климент Охридски“ 
Научноизследователски кораб „Св.св. Кирил и Методий“ 
 
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Февруарският брой на тема „130 години висше образование по изобразително изкуство“ можете да откриете на следния линк: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/73.