Област Ямбол дава двама ректори на Националната художествена академия (НХА) – проф. Панайот Панайотов и проф. Иван Газдов. Художникът карикатурист Иван Славов пък е от първия випуск на висшето училище от 1896 г. Това разказа изкуствоведът Стойка Цингова, част от екипа на ямболската Художествена галерия „Жорж Папазов”. Тя бе гост в Националния пресклуб на БТА в града по повод представянето на новия брой на списание ЛИК „130 години висше образование по изобразително изкуство“, посветен на НХА.
Георги (Джон) Попов, Иван Димов също са сред значимите имена на ямболски творци, които са възпитаници на Академията, каза още Стойка Цингова. Много важен за града е и Стефан Бъчваров, който е бил на нивото да стане национален художник, но избира да остане в родния си град и да стане учителят на много поколения ямболски художници. Той е човекът, който ги поощрява и им показва първите стъпки в изкуството, допълни гостът.
Самата тя е завършила изкуствознание в НХА и част от стотния випуск на Академията. Стойка Цингова си спомня наситената със събития 1996 г. и издаването на каталози по повод юбилея.
Лично за мен обучението в Академията беше стъпка напред в моето развитие. Безкрайно съм благодарна на всички преподаватели, както и на колегите и състудентите не само от моята специалност, с които продължаваме да поддържаме връзка и да работим заедно, отбеляза тя.
Академията ми даде простор. Имах шанса да се докосна до различни творци и до наистина много големи имена в българското изкуствознание, посочи Цингова.
По думите ѝ, за да бъде човек творец – да, важно е да има талант, да носи в себе си отношение към изкуството, но академично образование е това, което дава основата. „Трябва първо да изучиш това като занаят и след това да ти се даде свободата да нарушиш каноните, за да създадеш нов почерк, нов стил, за да прогресира изкуството. Освен свободен дух, нужна е много креативност, за да пречупиш знанията, които си придобил и създадеш нещо ново, смята тя.
Усетът към изкуство се възпитава от ранна детска възраст, убедена е Стойка Цингова. Според нея е добре обучението по различните видове изкуства да бъде по-широко застъпено в българското образование. Именно изкуствата оформят естетическото възприятие, а естетиката е важна във всяка една сфера от нашия живот. В същото време те развиват и креативността у човека, допълни тя.
Според изкуствоведа изкуственият интелект не може да замени човешкия такъв в сферата на изкуството. „Да, той може да бъде много подходящ за фалшификаторите, също и да се фабрикуват творби, които не съществуват, но да са в стила на някой артист. Но изкуственият интелект все още не достигнал до ниво да е креативен, да създаде нещо ново и да доведе до прогрес в изкуството. Нещо, което е характерно за човешкия дух, за човешкото творчество, за човешката креативност и експресия”, каза още Стойка Цингова.