Държавното рисувателно училище е било голяма мечта за България, според изкуствоведа и уредник в художествения отдел „Станка Димитрова“ към Регионалния исторически музей в Кърджали – д-р Мария Спиридонова.
Било е така, защото в продължение на дълго време у нас се е развивало предимно християнско изкуство, без да има условия за светско, което се дължи на историческата обстановка, уточни д-р Спиридонова. По думите ѝ човекът, който най-силно е мечтаел за създаването на Национална художествена академия (НХА), е Николай Павлович. Той обаче не доживява откриването ѝ – две години след смъртта му НХА вече е факт.
По повод 130-годишнината от създаването на Академията и представянето на февруарския брой на списание „ЛИК“, посветено на „130 години висше образование по изобразително изкуство“, Мария Спиридонова заяви, че за България това е била изключително важна стъпка. До онзи момент изкуството у нас се е развивало еднопосочно, а обществото вече е имало нужда от по-разнообразни форми на себеизразяване. Появила се е и необходимостта от повече академично образовани художници.
„Специално през XIX век нивото на зографите значително спада, защото християнското изкуство – което, разбира се, има своите върхове и изключителни майстори иконописци – става по-масово. Строят се много църкви и се вижда, че липсва школовка“, коментира изкуствоведът и допълни, че нуждата от училище, в което творците да получат системно образование, е била изключително голяма.
Спиридонова припомни, че художественият отдел „Станка Димитрова“ в Кърджали притежава богата колекция от живопис, графика, скулптура и произведения на християнското изкуство – творби на едни от най-изявените български художници, преподавали в Националната художествена академия.
„Те са събирани в продължение на години и можем да се похвалим, че първите преподаватели в Художествената академия са представени много добре тук“, посочи тя. Сред имената са Мърквичка, Антон Митов и Ярослав Вешин. Още по-ценно е, че галерията притежава и произведения на техни ученици – като Владимир Димитров – Майстора и Елена Карамихайлова.
„Имаме проследена приемственост между поколенията – преподаватели, техните ученици и след това учениците на техните ученици. Пример за това е Мърквичка, след него Иван Пенков, а по-късно Илия Петров“, допълни Спиридонова. Тя подчерта, че галерията е напълно достойно място учители по изобразително изкуство да водят своите ученици, за да могат на място да разказват историята на българското изкуство.
Наличието на този богат фонд Мария Спиридонова отдаде на дългогодишната директорка на галерията, на чието име тя впоследствие е наречена – Станка Димитрова, също възпитаник на НХА.
„Благодарение на нейния вкус тук са подбрани изключително ценни творби. Не само като имена, а и като качество – това са едни от най-добрите им произведения“, подчерта изкуствоведът.
Именно на Станка Димитрова ще бъдат посветени редица събития в художествения отдел през годината. Поводът е 30 години от нейната кончина – с идеята кърджалийци, а и гости на града, да си спомнят за нея. Първото събитие е планирано за месец март, когато ще бъде открита селектираната изложба „Станка и приятелки“.
„Тя е успяла да събере в колекцията картини на много известни и даровити български художнички и това ще може да бъде видяно съвсем скоро“, заключи Мария Спиридонова.