Обучението по изобразително изкуство като идея и програма е добре заложено, но при практическото му изпълнение съществуват сериозни проблеми, а предметът остава подценен както в училище, така и в обществото. Това каза Антонина Славова, ръководител на школата по изобразително изкуство към читалище „Цвят-1870“ във Видин, в Националния пресклуб на БТА в града при представянето на февруарския брой на списание ЛИК „130 години висше образование по изобразително изкуство“.
Според нея изобразителното изкуство има съществена роля за изграждането на човешката личност, но значението му често се омаловажава. По думите ѝ в съвременното общество се наблюдава засилване на тревожността, което прави необходима по-голяма подкрепа за художественото образование като средство за емоционален баланс и личностно развитие.
Тя посочи, че като преподавател в школа по изобразително изкуство често работи с деца, които до този момент са имали ограничен практически опит и са използвали основно цветни моливи и флумастери. „Теоретично им се дава някаква подготовка, но не се изисква достатъчно от децата“, отбеляза Славова. Тя допълни, че проблемът е свързан с начина, по който функционира образователната система.
По думите ѝ е необходимо да се увеличат практическите занимания, за да могат учениците реално да се докоснат до различни художествени материали и техники и да развиват въображението си. Тя подчерта, че заниманията с изкуство имат доказан положителен ефект върху психиката на децата, които често са претоварени с информация и учебни задължения.
Славова обърна внимание, че дейностите в областта на приложното изкуство носят особена радост на децата, развиват фината моторика и ги зареждат емоционално. Според нея именно чрез творческите занимания учениците успяват да се отпуснат и впоследствие по-лесно да се справят с по-натоварващите учебни предмети.
„Мисля, че трябва да се промени цялостното отношение към този предмет и да му се отдаде дължимото място в образователния процес“, отбеляза още Антонина Славова.