Скулпторът Спас Дочев, който живее и твори в Ловеч, е завършил Националната художествена академия (НХА) в София. Не съм имал колебания към кое висше учебно заведение да се насоча, категоричен е дългогодишният директор на Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в люляковия град.
Средното си образование е получил в Техникума по керамика и стъкло в столицата със специалност „Декорация“ – избор, който предопределя бъдещия му професионален път. Още като ученик Дочев се посвещава сериозно на рисуването. Заедно с четирима съученици те организират курс по рисунка на етюд с частен учител, за да се подготвят целенасочено за кандидатстване в НХА, тъй като именно това е и най-важният изпит за прием. „Подготвяхме се още от втори курс на техникума. Бяхме амбицирани и знаехме какво искаме“, разказа той.
Спомените му от Академията са изпълнени с емоция и до днес предизвикват вълнение у него. „Имах късмет, влязох от първия път“, каза Спас Дочев. Приет е от първия път в специалност „Декоративно-монументална скулптура“ при сериозна конкуренция – 117 кандидати се борят за едва осем места. Успоредно с това е приет и в специалност „Керамика“, но избира скулптурата.
Попада в класа на проф. Димитър Даскалов – един от утвърдените български скулптори монументалисти, автор на паметника на Христо Ботев в Калофер и на редица монументални произведения в страната.
Впоследствие класът наброява 16 души, след като към приетите осем се присъединяват студенти, прехвърлили се от живопис и графика. Сред колегите му са имена, които по-късно ще станат широко разпознаваеми – Вежди Рашидов, Петър Ралев, Иван Русев, който днес е професор в НХА, и редица други.
Ателието им не е в основната сграда или в двора на Академията, а в някогашна игрална зала от 20-те и 30-те години на миналия век на ул. „Аксаков“ в София. Пространството се превръща в творческа лаборатория, където студентите работят денонощно. „Дори съм преспивал там“, спомня си творецът.
По думите му проф. Даскалов е давал на него и колегите му свободата да работят самостоятелно. Преподавателят идвал от време на време, за да коригира творбите им. „Много съм доволен от заряда, който получих тогава като обучение“, благодарен е Дочев.
Днес той е категоричен – талантът е необходим, но не е достатъчен; без талант може да се влезе в Академията, но не бива да се разчита само на него.
Според него изобразителното изкуство и особено скулптурата вече не са сред най-предпочитаните специалности от младите хора – има други по-актуални, които ги привличат. Въпреки това вярва, че истинската страст към изкуството е по-силна от всяка тенденция.
„Който носи в сърцето и душата си любовта към изкуството, няма начин да избяга от него“, заяви Дочев. И допълни, че единственият сигурен път към успеха и постигането на желания резултат остава трудът.