Юлия и Мариан Баховски са семейство в живота. Тя е румънка, той българин. И двамата са влюбени в изкуството и са свързани с него – Юлия чрез работата си, а Мариан – чрез образованието си. В рамките на представянето на новото списание ЛИК "130 години висше образование по изобразително изкуство“ в пресклуба на БТА в Букурещ двамата споделиха свои виждания и впечатления за това как се преподава, учи, прави и търси изкуство от двете страни на Дунав.
Следва пълният текст на интервюто.
Мариане, ти си завършил Педагогика на изобразителното изкуство в Софийския университет и си магистър по керамика в Университета по изкуство в Букурещ. Обучавал си от двете страни на Дунав. Вероятно правиш паралели. 
Мариан: Знаете ли, аз много исках да уча в Художествената академия в София. Това беше моя фиксидея. Мисля, че съм кандидатствал шест или седем пъти, включително два пъти, докато бях в казармата. Сега ако отида да кандидатствам, ще ме приемат веднага. Но тогава нещата стояха по друг начин. И за да си сбъдна тази мечта с художествената академия, си я довърших в Румъния, в Букурещ, като магистър.
Иначе съм правил изследване на структурата на обучение в двата университета – в България и Румъния. И като специалности, и като програма на образование нещата са много близки. Но ще откроя една разлика, която ми е направила впечатление. В Букурещкия университет специалността „Педагогика на изобразителното изкуство“ е застъпена още от 60-те години и тя винаги е била там. Докато в Художествената академия в София такава специалност няма до ден днешен. Там има часове по педагогика, които преди години не бяха задължителни. Много от студентите не се възползваха от тях, защото не смятаха да се занимават с преподаване.
Юлия: Бих искала да се включа и аз в разговора и да добавя, че когато говорим за съвременния свят на образование и изкуство, много важни са дигитализацията и дигиталните умения. Специалност, в която аз лично смятам, че в момента България изпреварва Румъния. Специалност, която се търси много в момента и младите хора са силно привлечени. Поради тази причина и дъщеря ни учи изкуство в България и смята да продължи там.
В сферата на изкуството Румъния винаги е била по-консервативна, гледала е повече към Франция, към класиката. Навремето, когато пристигнах в София, българската живопис ми се видя много цветна, много хубава, за разлика от румънската, която е по-мрачна, по-консервативна. Може би периодът, режимите, миналото ни е оказвало влияние.
Много се впечатлих, когато дойдох в България и видях картини с червено, със зелено, с цветя, модерна живопис. Освен това в България, за разлика от Румъния, имаше много магазини и галерии със съвременно изкуство. Със сувенири, ръчно направени неща, картини, изработени от художници. Докато при нас това все още не е толкова разпространено. В Букурещ и по принцип в големите румънски градове има галерии за изложби, но те не са толкова търговски. Тук художниците можеш да ги срещнеш по изложения, панаири, друг тип прояви.
Какъв съвет бихте дали на младите хора, които искат да се занимават с изкуство?
Мариан: Споделям лично мнение. Смятам, че вече не е задължително да го минаваш като курс на обучение. Нещата са коренно различни от миналото. Сега можеш спокойно да станеш професионален художник, без да си минал през такъв тип образование, което не означава, че си любител аматьор. Може дори да изпревариш хората, които са учили в тези университети. Така че е въпрос на избор. Сега младите хора имат голям избор. Палитрата от университети по изкуствата по света е огромна. Както частни, така и държавни. Те си избират къде да отидат и какво да специализират. Набляга се особено много на съвременното изкуство. Много малък е процентът на хората, говоря в световен мащаб, които специализират графика, живопис, скулптура.
Има ли голяма разлика между българското и румънското изкуство?
Мариан: Като излъчване са различни, но няма. Тенденциите винаги са били едни и същи. Даже аз винаги съм търсил румънски еквиваленти на българските автори.
Дай ни конкретен пример.
Мариан: Да вземем например Светлин Русев. Неговият еквивалент е Корнелиу Баба. Те дори са били познати, имали са често комуникация и срещи. Единствено Кристо няма еквивалент.  
Стана ли българското изкуство по-популярно в Румъния и румънското в България?
Юлия: Отговорът е: да, стана. Да не забравяме, че и в постоянните изложби на националните галерии срещаме както румънско изкуство в София, така и българско в Букурещ. Има обмени. Даже наскоро в една изложба на Националния музей за изкуство на Румъния видяхме картина на Владимир Димитров-Майстора. Но има още много да се работи в това отношение. Навремето имаше български студенти в румънския университет по изкуството.
Юлия, а какво би ни казала по темата, изхождайки от работата си за Артмарк?
Юлия: Артмарк е една институция, която обединява пазарите на изкуство. Тук вече говорим за търговия с картини. Артмарк продава румънско изкуство в България, продава българско изкуство, но понякога има и попадения на българско изкуство, което е направено на територията на Румъния и се предлага в румънските аукциони. Или за румънски художници могат да наддават български колекционери на изкуство. Самият факт, че платформата е обща и аукционите са винаги и онлайн, хората могат да наддават и в двете страни. Картините на Жул Паскин или други български автори могат да бъдат видени от румънски колекционери и от други страни, разбира се. Платформата е международна.
Искам обаче да отворя една скоба и да кажа, че тема, която свързва много българското и румънското изкуство, е град Балчик. Тя е показана по всякакви начини, течения, модерно, класическо. Много рядко ще намериш изложба в Румъния, в която Балчик да не присъства. Даже има и пленери – румънски художници ходят да рисуват в Балчик. И не само.
На предишното издание на Sofia Art Fair - най-голямото международно събитие за съвременно изкуство в България, за първи път присъства румънска галерия от Букурещ, която ни разказа как организират пленери в Румъния и България. Те се правят между румънски и български художници, които се възползват напълно от това, че сме в Шенген и преминават Дунава, защото пленерите ги правят в дунавски села, с лодка от единия бряг на другия.
Мариан: Срещи в Троян например между български и румънски артисти в областта на приложните изкуства се правят още от края на 80-те години до наши дни. Събитието вече придоби международна известност и идват дори хора от Япония.
Юлия: Знаете ли, вчера прочетох едно изказване на Георги Господинов. Той казва, че през комунистическия режим Румъния и България са били като в един брак по принуда. Когато дошла промяната, между двете страни имало развод и всяка тръгнала да гледа към свобода, демокрация. Но и двете държави са гледали много на Запад. И там, на големите литературни сцени, са се срещнали отново и отскоро отново започват да гледат една към друга. Мисля, че това е много приложимо и за изкуството.
Но много голяма пречка за развитието на културния обмен между България и Румъния е отсъствието на румънски културен център в София и на български културен център в Букурещ. Да има и литература, и кино, и концерти. Всякакви видове изкуство.