В Националната художествена академия (НХА) винаги е имало дух на свобода, каза главният редактор на списание ЛИК на БТА доц. Георги Лозанов на представянето на февруарския брой на изданието в галерия „Академия“ днес. Той е посветен на 130-ата годишнина на Академията. 
По думите му зад НХА се крият много неща. Най-важното е образованието, но заедно с това Академията е и пространство, в което се показва изкуство. Заедно с това е и институция на историята на изкуството или на изкуствознанието, или на критиката, „защото няма как да се състои едно изкуство без неговата интерпретация", каза той. Според доц. Лозанов фактически изкуството се случва в интерпретацията си и затова е много важно да има професионален метод и поглед върху него. „И, разбира се, в неговата история, а това тръгва от Националната художествена академия“, каза доц. Лозанов.
Главният редактор на сп. ЛИК отбеляза, че заедно с това Академията в известен смисъл е едно остойностяване на имената в българското изобразително изкуство - да минеш през този вход на Академията, да се превърнеш в преподавател и да преподаваш на следващите поколения. Според доц. Лозанов това е едно от най-високите признания, които може да получи един творец и НХА дава това признание, при това по естествен начин - не през патетиката на наградите и честванията, а предоставяйки пред художника трибуна.  
Той посочи, че НХА се намира на място, където са големите културни институции като Националната библиотека, Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ), катедралния храм „Св. Александър Невски“ и Националната галерия – „Квадрат 500“. По думите му сградата на Академията стои авторитетно.
„За мен е много интересно преподаването на изкуството. Тази среща между познавателната дисциплина и артистичната свобода - въобще, между дисциплината и свободата. И това е среща, в която свободата трябва да победи. Самото преподаване на изкуството е едно изискване към художника да предаде своите знания, а оттам и да има своето влияние върху учениците си и едновременно с това да ги спаси от своето дело. Много трудна работа, която ние, които се занимаваме с наука, нямаме този проблем. Науката е чиста дисциплинарна сфера, в която влизаш в знанието и се развиваш спрямо нейните предпоставки“, каза доц. Георги Лозанов. Докато тук, фактически, преподаваш една психологическа и социална икономика на свободата. Това ми се струва страшно важно и в това е и голямата роля на тези заведения за образование в сферата на изкуството, защото зад твореца, който създава изкуство, свободата е материалът. От това се прави изкуство. И когато няма свобода, не става изкуство, е мнението на доц. Лозанов.
Главният редактор на сп. ЛИК припомни, че през 1957 година Христо Явашев – Кристо напуска България, защото казва, че просто не може да прави изкуството, тъй като няма свободата, а без нея няма как да се прави изкуство. И допълва, че се налага един социалистически реализъм, който той нарича цинична безсмислица.
Доц. Лозанов обясни, че през 1968 година – годината на Пражката пролет, годината, в която влизат съветските танкове, за да потушат въстанието в Прага за един социализъм с човешко лице,  в Академията идва академик Тодор Павлов, големият идеолог в ЦК на БКП. Той трябва да дисциплинира студентите и да им каже, че те, ако искат да правят наистина изкуство, трябва да следват политическата линия. Иначе няма никакъв шанс в изкуството. „Фактически истинско изкуство са успели да направят тези, които не са следвали тази линия. И аз съм свидетел на това. За щастие, много възпитаници на НХА, въобще не са послушали думите на Тодор Павлов и през годините са успявали да постигнат свобода. В Академията, независимо от опитите да бъде социално и идеологически в определен период притисната, винаги е имало дух на свобода“, каза доц. Георги Лозанов.
По думите му най-симпатичното доказателство за това са прочутите студентски пролетни балове, които в Академията идват студенти и младежи от цяла София, защото това е първата реална сцена на младежката контракултура. И това също е много важна черта от облика на НХА в едни години, в които да имаш контракултурно поведение и може да ти струва скъпо. По този въпрос разсъждава Петър Цанков в броя.
„И затова желая на Академията да пази най-ценното нещо, което да предава на поколенията - свободата“, каза доц. Георги Лозанов.
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Февруарският брой на тема „130 години висше образование по изобразително изкуство“ можете да откриете на следния линк: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/73.