Елизабет Тейлър не беше просто актриса. Тя беше институция, природно бедствие в копринена рокля и притежателка на най-хипнотизиращите виолетови очи, които кинокамерата някога е улавяла. В историята на Холивуд има звезди, има легенди, а след това идва Лиз.
Когато говорим за Елизабет Тейлър, ние не говорим за обикновена биография. Говорим за епопея. Тя живя живота си на максимални обороти, обичаше до безумие, страдаше публично и триумфираше там, където други биха се пречупили. Животът й беше най-великият сценарий, писан някога - с осем сватби, два „Оскара“, безброй диаманти и една съдбоносна среща в Рим.
Детето чудо, което отказа да бъде опитомено
Родена в Лондон през 1932 г. в семейство на американци, Елизабет попада под светлините на прожекторите едва 10-годишна. Но голямата слава идва с „Национално кадифе“ („National Velvet“ 1944). Тя не просто играе момичето, влюбено в своя кон; тя се превръща в него. По време на снимките пада от коня и наранява гърба си - травма, която ще я преследва до края на дните й и ще стане причина за многобройните й здравословни проблеми.
Още тогава става ясно, че това дете притежава воля от стомана. Студиото „Метро Голдуин Майер“ (MGM) се опитва да контролира всеки неин дъх. Когато шефът на студиото Луис Б. Майер я извиква в офиса си и започва да крещи на майка й, 12-годишната Елизабет се изправя и му казва: „Не говорете така на майка ми! Вие и вашите маниери можете да вървите по дяволите!“. Никой не е говорел така на Майер. Така започва легендата.
Пътят към зрелостта и червения килим
Тейлър е от малкото деца актьори, които успяват да преминат в зрелите роли, без да загубят магията си. Филми като „Място под слънцето“ („A Place in the Sun“, 1951) и „Гигант“ („Giant“, 1956), където си партнира с легендарния Джеймс Дийн, я утвърждават като сериозна драматична актриса.
Първия си „Оскар“ тя получава за „Бътърфийлд 8“ („BUtterfield 8“, 1960). Интересен факт е, че тя искрено мрази този филм и ролята си на елитна компаньонка. Твърди се, че е приела статуетката само защото малко преди церемонията едва не умира от тежка пневмония и Академията е гласувала от „симпатия“.
Истинският й актьорски триумф идва с „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ („Who‘s Afraid of Virginia Woolf?“, 1966). За тази роля Елизабет качва 15 килограма, слага си сив грим и превръща гласа си в дрезгав вик. Тя изхвърля красотата си през прозореца, за да покаже душата си. Резултатът? Втори „Оскар“ и вечно признание.
Клеопатра и Ричард Бъртън: Скандалът на века
Няма как да разкажем за Лиз, без да споменем „Клеопатра“ („Cleopatra“, 1963). Това е филмът, който променя всичко. Тя става първата актриса в историята, получила хонорар от 1 милион долара - сума, нечувана за онова време.
Когато я питат за сумата, тя отвръща с типичния си хумор: „Ако някой е достатъчно глупав да ми предложи милион долара, за да се снимам, аз няма да съм достатъчно глупава да ги откажа“.
На снимачната площадка в Рим обаче се случва нещо по-скъпо от златото на фараоните. Тя среща Ричард Бъртън. Той е женен, тя е омъжена за четвърти път (за Еди Фишър). Любовта им пламва със силата на внезапен взрив. Папата ги порицава за „еротичен вагабонтизъм“, вестниците ги преследват денонощно.
Тяхната връзка е деструктивна, шумна, обляна в алкохол и диаманти, но и невероятно дълбока. Те се женят и развеждат два пъти. А Бъртън казва: „Елизабет е вечен празник. Тя е по-добра от всеки актьор, с когото съм работил“.
Жената, която колекционира диаманти и съпрузи
Тейлър се омъжва осем пъти за седем мъже. Списъкът е впечатляващ:
Конрад „Ники“ Хилтън: Наследникът на хотелите (кратък и нещастен брак).
Майкъл Уилдинг: Британският актьор, баща на синовете  й.
Майк Тод: Продуцентът, когото тя нарича „любовта на живота ми“ (заедно с Бъртън). Той загива в самолетна катастрофа само година след сватбата.
Еди Фишър: Певецът, когото тя „открадва“ от най-добрата си приятелка Деби Рейнолдс.
Ричард Бъртън: Два пъти. Голямата, бурна страст.
Джон Уорнър: Сенаторът. Животът на политическа съпруга обаче я депресира.
Лари Фортенски: Строителен работник, с когото се запознава в клиника за рехабилитация.
Тя не се е срамувала от изборите си: „Аз съм много лоялна съпруга. Трябва да съм, защото съм се омъжвала толкова много пъти“.
Емоционалното сбогуване
През последните години от живота си Елизабет е прикована към инвалидна количка, но духът й остава несломим. Тя продължава да носи своите огромни диаманти (включително легендарния „Тейлър-Бъртън“ диамант) и да се присмива на смъртта.
Когато си отива през 2011 г. на 79 години, светът губи частица от пъстротата си. Тя е последната от златната ера. Жена, която не се страхува да греши, да напълнее, да остарее или да обича грешните мъже.
Елизабет Тейлър ни учи на нещо важно: че животът е за това да бъде живян с размах. Тя не е просто лице от екрана. Тя е доказателство, че можеш да паднеш в калта, да се изправиш, да си сложиш червилото, да наденеш 60-каратов диамант и да продължиш напред с високо вдигната глава.
Както самата тя казва: „Налей си едно питие, сложи си червило и се стегни!“.
По материали от интернет

Муза и магнат

Елизабет Тейлър е наистина епоха. Ето някои по-малко известни факти и истории за нея.
Генетична мутация: Елизабет има рядка мутация на гена FOXC2, която й дарява двоен ред мигли (дистихиаза). Това прави погледа й толкова плътен и изразителен дори без грим.
Приятелството с Майкъл Джексън: Тя е единственият човек, който наистина разбира Краля на попа. Именно Лиз го нарича за първи път така при връчването на една награда и това почтително определение остава завинаги.
Бизнес нюх: Елизабет е първата знаменитост, която създава своя собствена империя от парфюми. „White Diamonds“ и до днес е един от най-продаваните аромати в света. Тя доказва, че една жена може да бъде едновременно муза и магнат.
Борбата срещу СПИН: Когато нейният близък приятел Рок Хъдсън умира от СПИН през 1985 г., Холивуд е вцепенен от страх. Елизабет е първата, която нарушава мълчанието. Тя използва славата си като щит и събира милиони за изследвания, докато други се страхуваха дори да се здрависат с болните.

Избрана филмография

„Национално кадифе“ („National Velvet“, 1944) - Енид Багнълд
„Място под слънцето“ („A Place in the Sun“, 1951) - Анджела Викерс
„Гигант“ („Giant“, 1956) - Лесли Бенедикт
„Котка върху горещ ламаринен покрив“ („Cat on a Hot Tin Roof“, 1958) - Маги „Котката“
„Внезапно, миналото лято“ („Suddenly, Last Summer“, 1959) - Катрин Холи
„Бътърфийлд 8“ („BUtterfield 8“, 1960) - Глория Уондрос
„Клеопатра“ (Cleopatra, 1963) - Клеопатра
„Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ („Who‘s Afraid of Virginia Woolf?“, 1966) - Марта
„Укротяване на опърничавата“ („The Taming of the Shrew“, 1967) - Катарина