Български учени от 34-тата българска антарктическа експедиция представиха научните си проекти в Университета на Патагония „Сан Хуан Боско“ в аржентинския град Комодоро Ривадавия днес. Презентациите са част от среща с цел международен научен обмен.
В началото на събитието гостите бяха приветствани от декана на Факултета по природни науки д-р Барбара Руетер, командира на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ кап. II ранг Радко Муевски, заместник-декана на Стопанския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Марина Стефанова, както и председателя на българското дружество „Кирил и Методий“ в Комодоро Ривадавия Ценка Генова.
Ректорът на Университета на Патагония Густаво Флейтас също приветства гостите, а кап. Муевски му подари календари на Висшето военноморско училище. Българската телеграфна агенция подари броеве от списание ЛИК, посветени на научните изследвания на Антарктида от 32-та българска антарктическа експедиция.
Преди презентирането на научните проекти бе представен и филмът на журналиста Мария Чернева „Полярни изследователи“.
Дерматологът проф. Развигор Дърленски представи презентация на тема „Адаптация на човешката кожа в Антарктика“ и обясни какви промени настъпват в човешката кожа при престой в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“. Геофизикът Кирил Велковски и физикът Олег Василев представиха проекта си за прецизно картографиране в Антарктида.
Сеизмологът д-р Гергана Георгиева представи презентация за сеизмичната активност на Южните Шетландски острови и активността и движението на ледниците. Инженерът д-р Ивайло Начев разказа за въздействието на слънчевата активност върху йоносферата над Антарктика и радиолюбителските връзки на българската база.
Заместник-деканът по устойчиво развитие, подкрепа и развитие на Стопанския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ представи концепцията за изграждане на съзнание на „добър стопанин“ на планетата.
Проектите си представиха и научни екипи от други държави, които са част от българската антарктическа експедиция. Проф. Емил Станев и д-р Мишел Албинос разказаха за изследването на морските течения в Антарктическия пролив, докато д-р Александър Йоксимович и д-р Весна Мачич представиха проекта си за изследване на микропластмаса в антарктически води. Гръцките океанолози Дионисия Ригату и Елени Китину разказаха за проекта си за изследване на фитопланктона и морските хранителни мрежи в Антарктика.
Колумбийските артисти Ернесто Батиста и Даниела Медина също представиха проектите си, изпълнени по време на 34-тата българска антарктическа експедиция.
Учени от Университета на Патагония също представиха свои проекти пред българските си колеги.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти Агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.