Музиката е един свят в повече – свят, пълен с емоции, задоволства и много страдания. В него са концентрирани чувства, които предизвикат директно преживяване. Но музиката ни съпътства в различни житейски ситуации. За мен тя е едно от най-важните неща в живота. Думите са на проф. Виктор Чучков. Днес известният български композитор, пианист и музикален педагог навършва 80 години.
За него Енио Мориконе (1928-2020) казва: „Музиката извира от всичките му клетки“.
Чучков е роден на 25 февруари 1946 г. в Горна Оряховица в голям български род от Щип. Прадядото на фамилията е войводата Ефрем Чучков, познат като дясната ръка на Гоце Делчев. Родителите му са лекари, баща му Спиридон обича музиката и е свирил на цигулка.
ПЪРВИ СТЪПКИ КЪМ ПИАНОТО
Младият Виктор завява творческите си влечения още в ранна детска възраст. „Слава Богу, че майка ми и баща ми купиха пиано, когато бях на пет години. Моята орисница ме е заклела музиката да бъде моят живот. От малък съм започнал да композирам. Бях на седем години, когато се криех от родителите си, защото ме беше срам“, разказва той.
Първите си уроци по пиано получава шестгодишен – при Луиза Мумджиева в родния си град. По препоръка на именития акад. Андрей Стоянов едва десетгодишен продължава обучението си в София под негово ръководство. От 13-14-годишна възраст навлиза в тайните на композицията и работи едновременно с това върху изграждането си като пианист. Двете дейности го увличат еднакво, обогатяват се една друга, смазват го понякога с двойното си натоварване. Именно благодарение на пианото, инструменталното мислене му става присъщо още от раните години.
Завършва музикална гимназия „Любомир Пипков“ в класа на Лили Ченкова.
ОБУЧЕНИЕ И УСПЕХ ЗАД ГРАНИЦА
Постъпва в Българската държавна консерватория (БДК, днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – бел. а.), където учи композиция при проф. Веселин Стоянов, и пиано при проф. Лили Атанасова. Изпратен е на летните курсове „Ваканце музикали“ във Венеция, Италия. През 1966 г. печели с творбата си „Венециански импресии“ стипендията на консерваторията „Санта Чечилия“ в Рим, където през 1971 г. завършва в класовете по композиция. 
Лауреат е на редица международни конкурси по пиано. През 1969 г. печели седмото издание на международния конкурс за пианисти и певци „Франческо Паоло Нелия“, в който взимат участие 41 млади певци и пианисти от 11 страни. По този повод италианските издания „Паезе сера“ и „Сечилия“ дават висока оценка на младия български пианист. 
„Когато се явих на първия си конкурс за пианисти в Енна, Сицилия, бях невероятно притеснен. Според жребия, който теглихме, аз трябваше да свиря първи, а след мен имаше още девет пианисти. Мислех си, че в края журито просто няма да си спомня вече моето изпълнение“, разказва Чучков. „За да убия времето, докато изнесат резултатите, седнах в едно филмотечно кино. Даваха филм за Джеймс Бонд. От притеснение четири пъти изгледах филма, докато започнах да схващам за какво става въпрос в него. На петия път ми хареса. При това толкова много, че излязох от киното и даже не се сещах за конкурса. После се оказа, че съм взел първата награда“, спомня си той.
През 1970 г. Чучков печели четвърта награда на международния конкурс за пианисти „Алесандро Казагранде“, както и специалната награда на конкурса „Алфредо Казела“. През 1972 г. печели конкурс за стипендия по пиано на академията „Санта Чечилия“ в класа на Карло Дзеки, завършва и лятната академия в Таормина. През 1982 г. завършва лятната академия „Киджана“ в Сиена с камерна музика. 
„Живеехме добре. Търсеха ме, ценяха ме... Докато не започнах да сънувам България. Един ден стегнахме куфарите и се върнахме със съпругата ми в България. Така вместо синът ми да се роди в Рим, се появи на бял свят в Русе“, разказва Виктор Чучков. 
ПРЕПОДАВАТЕЛСКА И ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ
От 1974 г. Чучков е преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, а от 1996 г. е професор по камерна музика. По време на турне в Италия се среща с прочутия италиански композитор Енио Мориконе. В свое телевизионно интервю Мориконе казва за Виктор Чучков: „Музиката извира от всичките му клетки“. 
Освен него, Чучков води в България и други представители на италианската културна сцена. Това са режисьорът Дамиано Дамиани и актьорът Микеле Плачидо.
От 2003 г. Чучков е гост преподавател по филмова музика в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ). 
На 14 юни 1999 г. е избран за председател на Съюза на българските композитори (СБК). На поста остава два мандата — до 18 юни 2005 г.  Разказва, че кандидатурата му е издигната от колеги и в кратък срок подготвя концепция за развитието на съюза. Заедно с главния секретар Велислав Заимов се отказват от възнагражденията си, за да може средствата да бъдат насочени към стипендии за млади музиканти и издаване на компактдиск с творби на български композитори.
КОМПОЗИТОР МЕЖДУ ЖАНРОВЕТЕ
Проф. Виктор Чучков е автор на опера, творби за симфоничен и камерен оркестър, камерна музика, музика към игрални, над 30 документални и анимационни филми, както и на богат репертоар от популярни детски песни. 
Композитор е на музиката на игралните филми „Иван Кондарев“ (1973), „Суламит“ (1999), Cristallo di Rocca (Италия, 2000), „ТИЛТ“ (2011), „Защо аз?“ (Румъния, 2015), на експерименталния филм „Танц върху огъня“ (1972), на анимационния филм „Консервфилм“ (1989). С „Музика за изгаряне“ по Любомир Левчев, написана по поръчка на Любомир Пипков и международния музикален фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе (1973), е сред първите, които експериментират в областта на електроакустичната музика в България. В творческите му търсения се открояват междужанров синтез и оригинално претворяване на фолклора. Много негови творби са издавани на плочи, касети и CD от „Фонит Четра“ „Серми“, „Балкантон“, „Едипан“, „Див“, „Еми“ „Виктор“ (Япония), „Имагендата“ (Бразилия) и др. Най-хубавите му детски песни са включени в авторски компактдиск (2003). 
Творбите му се изпълняват в над 16 страни на Европа, Азия и Латинска Америка. Изнесъл е стотици концерти по целия свят – от рецитали до гостувания на оркестри в Италия, Нидерландия, Бразилия, Русия, САЩ, Малайзия, Република Северна Македония. В някои от тях не липсва и екзотика – свирил е пред султана на Малайзия по настояване на самия монарх. Води майсторски класове по пиано, камерна музика и композиция. Член и председател е на много международни журита на конкурси за пианисти и композитори.
Проф. Чучков е носител на голямата награда за филмова музика от Първия червенокръстки филмов фестивал във Варна (1972), първа награда на Съюза на българските композитори за 1984 г., на наградата „Музикант на годината“ (2000) на слушателите на предаването „Алегро виваче“ по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио (БНР). Награден е с орден „Кирил и Методий“ (първа степен). През 1998 г. е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица.
/ДД
/ЕЛ/ДС/ отдел „Справочна“
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: https://ubc-bg.com/виктор-чучков/; https://operaplovdiv.bg/bg/news/details?id=104; Кой кой е в България, с.783; Кой кой е в българската култура, с.565; в. „Труд“, бр. 79, 21.3.1996; в. „Труд“, 25.2.1998, с.5; в. „Труд“, 25.2.2007; БТА, ВИНФ,24.5.1998; ВИНФ,14.6.1999; ВИНФ, 16.2.2001; ВИНФ, 22.5.2001; ВИНФ,20.6.2005; в. „Дума“, бр. 271, 20.11.2004; в. „24 часа“, бр. 48, 19.2.2011, стр. 22-23; в. „Демокрация“, бр. 241, 7.9.1997; в. „Континент“, бр. 247, 22.10.1993; сп. „Българска музика“, бр. 2, 1985 г., стр. 13-16; в. „Работническо дело“, бр. 308, 4.11.1969; в. ‘Пулс’, бр.25, 9.12.1969; в. „Сега“, бр. 141, 21.6.1999; в. „Сега“, бр. 24, 31.1.2009