Увеличаване на общата квота за ваучерите за храна до 1 процент от брутния вътрешен продукт (1,2 млрд. евро) и поетапно разширяване на индивидуалните данъчни облекчения до 150 евро месечно през 2026 г. и до 200 евро месечно през 2027 г. препоръчва Асоциацията на операторите на ваучери за храна (АОВХ). Цифрите са подкрепени от анализ, изготвен от икономисти по поръчка на АОВХ, който беше представен от ръководителя на екипа д-р Красен Станчев по време на дискусия в София на тема „Общополезни подобрения в системата за ваучери за храна в България“. Във форума участие взеха представители на асоциацията, работодателски и синдикални организации. 
БТА припомня, че в момента заложената квота в бюджет 2025 г. е 1,6 млрд. лева (около 818 млн. евро), а месечно един работещ може да получи до 200 лева (102,26 евро) под формата на ваучери за храна.
Станчев уточни, че анализът следва методология, прилагана в поредица изследвания от 2010 г. насам, като разглежда ефектите на данъчните облекчения в по-широк контекст - не само като разход, а и като насрещен ефект.
Проучването сравнява ваучерите за храна с други социални политики и данъчни плащания. Според представените данни ваучерите са седем пъти по-ефективни спрямо други социални политики. Ефективността се обяснява с регламента, че те могат да се използват само за храна и хранителни продукти и се приемат от регистрирани търговци, което гарантира прозрачност на оборотите.
Станчев посочи, че популярността на ваучерите нараства – от около 550 000 ползватели през 2022 г. до близо 900 000 към момента, като мярката е особено значима за хората с по-ниски доходи.
По данни от предходни изследвания ваучерите допринасят за ограничаване на сивата икономика, като е отчетен ефект от около 15 процента изсветляване. Подчертано беше, че наличието на легитимни инструменти за намаляване на данъчната тежест стимулира доброволното плащане на данъци.
Експертите предупредиха, че ако сегашната система бъде ограничена или запазена без развитие, положителните ефекти ще намаляват, включително по отношение на доброволното плащане на данъци, потреблението и изсветляването на икономиката.
Като допълнителен акцент беше посочена необходимостта от по-голяма отговорност от страна на работодателите при разпределянето на ваучерите и по-ясното им насочване към най-нуждаещите се служители, както и обсъждане на темата в рамките на бюджетните дебати със синдикалните и работодателските организации.