Малка фигурка, открита в пещера в Германия през 1979 г. и изработена преди около 40 000 години от едни от първите хора, носи интригуваща последователност от „зъбци и точки“, съобщава Ройтерс.
Много други предмети, произведени от същата култура, имат подобни знаци. Нови изследвания сочат, че знаците върху тези предмети не са достатъчни, за да се считат за писмен език. Но е установено, че последователното им използване върху тези артефакти показва свойства, подобни на писменост, която се е появила много по-късно в Древна Месопотамия, около 3300 г. пр.н.е., и е била предшественик на клинописа, една от най-старите известни форми на писмен език.
Артефактите датират от времето, когато нашият вид се разпространява в Европа, след като напуска Африка, срещайки по пътя си нашите близки роднини неандерталците.
Изследователите използват термина „типове знаци”, за да опишат тези маркировки, които включват вдлъбнатини, точки, линии, кръстове, звезди и други. Те правят компютърен анализ на използването им върху тези артефакти за характеристика, наречена „информационна плътност”. Тя се отнася до количеството информация, предавана на единица език като сричка или знак.
„Нашите статистически резултати показват, че тези знаци са били прилагани селективно“, каза лингвистът Кристиан Бенц от Университета в Саарланд, Германия, ръководител на изследването, публикувано в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Изследователите анализират повече от 200 артефакта от каменната ера, носещи тези знаци, датиращи отпреди около 43 000 до 34 000 години, от четири пещерни обекта в югозападна Германия, свързани с култура, наречена ауригнацианска. 
„Обичаят да се изрязват определени видове знаци само върху повърхността на определени артефакти трябва да е бил предаван от поколение на поколение, в противен случай нямаше да открием тези статистически модели в данните“, каза Бенц.
Ауригнацианската култура се свързва с някои от най-старите известни фигуративни изкуства. Артефактите, анализирани в изследването, са изработени предимно от слонова кост от бивни на мамути, но също и от кости и рога на животни. Някои от фигурите са на животни, включително мамути, пещерни лъвове и коне, както и същества, които явно съчетават човешки и животински черти. Имало е и различни инструменти, лични украшения и музикални инструменти като флейти.
Изследователите установяват, че анализираните от тях последователности от знаци са статистически различни от съвременните писмени системи. Но те откриват, че тези последователности от знаци показват информационна плътност, много подобна на най-ранните примери на предшественика на клинописното писмо, наречен протоклинописно писмо, известно от древния месопотамски град Урук. Протоклинописното писмо еволюира в клинописно писмо, система за писане, използваща клиновидни знаци, която се е използвала в продължение на хилядолетия в Близкия Изток, припоня Ройтерс.