Художничката с лудогорски корени Дили Бозаджиева откри поредна изложба в столичната галерия „Дженифър Артемис“, която беше по-различна от останалите не само с показаните творби, а и с благотворителна си кауза.
Бозаджиева е известна с уникалния си стил на работа - сътворяване на действителността чрез усукване и вплитане на вълна. Характеристиката на материала, с който основно работи, придава мекота и топлина в изделията й, които не остават скрити за любителското око. С Дили Бозаджиева разговаряме за каузата, личния й мотив в тази посока и за предстоящите й проекти.

- Г-жо Бозаджиева, с какви чувства посрещнахте новата 2026 година и какви творчески предизвикателства си поставихте?
- Посрещнах 2026 година със смирение, благодарност и надежда. След наситена и предизвикателна година си поставям за цел да бъда още по-смела и искрена в творчеството си, да развивам нови живописни картини и да продължа да създавам изкуство, което докосва.
- Открихте поредната си изложба в столицата, но първа благотворителна? Разкажете малко повече за нея.
- Да, имах честта да открия своята поредна изложба, която този път носеше и особена мисия - благотворителна кауза. Тя беше създадена с много лична отдаденост и вяра, че изкуството може не само да докосва, но и да помага. В изложбата представих подбрани мои картини, обединени от теми като светлина, надежда, нежност и вътрешна сила. Част от средствата от откупените творби бяха предназначени за за закупувана на портативен ехограф за Онкологичната болница „Д-р Марко Марков“ във Варна. Срещите с публиката бяха изключително емоционални - усетих искрен интерес, топлина и желание за подкрепа. За мен тази изложба беше доказателство, че
когато изкуството е създадено от сърце, то може да се превърне в мост между хората и в реална помощ за една по-добра кауза
- Колко картини изложихте и как ги подбрахте?
- Изложбата беше на тема „Симбиоза“, а това определяше и цялостната й концепция. Представих подбрана селекция от мои картини. Всяка от тях беше част от идеята за симбиозата - връзката между изкуство и емоция, материя и дух. Картините „разговаряха“ помежду си, допълваха се и изграждаха едно общо усещане за хармония, взаимност и съпричастност. Темата „Симбиоза“ естествено се вплете и в благотворителната кауза - защото помощта, подкрепата и човешката солидарност също са форма на симбиоза. За мен беше важно всяка картина да носи не само визуално послание, но и енергия на свързаност и смисъл. В изложбата бяха представени общо 31 картини, като подборът им беше напълно осъзнат и подчинен на темата „Симбиоза“. От тях 15 картини, изработени от естествена вълна, и 16 картини, създадени с акрил, бяха специално предназначени за благотворителната кауза.
- Какъв беше личният ви мотив за каузата, какво ви вдъхнови?
- Каузата, която ме вдъхнови, е свързана с подкрепа, човечност и съпричастност към хора, преминаващи през труден житейски период. Тя се роди от лични преживявания и от дълбокото ми убеждение, че изкуството не е само естетика, а жива енергия, която може да лекува, да дава надежда и реална помощ. За мен беше важно благотворителната кауза да не бъде абстрактна, а истинска - насочена към хора, които имат нужда от подкрепа точно сега. Вярвам, че когато творчеството е създадено с искреност и любов, то естествено намира пътя си към доброто. Тази кауза е продължение на темата „Симбиоза“ - защото
истинската симбиоза се случва тогава, когато си подадем ръка и споделим светлината си с другия
- Какви са впечатленията ви, успяват ли подобни прояви да изненадват?
- Впечатленията ми са изключително силни и вдъхновяващи. Подобни прояви не просто успяват да изненадват - те докосват дълбоко. Хората често идват с очакването да видят изложба, а си тръгват с преживяване, което ги кара да се замислят, да почувстват и да се свържат по нов начин - със себе си и с другите. За мен най-ценното изненадващо е искрената реакция на публиката - спонтанната съпричастност, разговорите, желанието да бъдат част от каузата. Тогава осъзнавам, че изкуството, когато е обвързано със смисъл и човешка мисия, има силата да надхвърля рамките на галерията и да оставя траен отпечатък.
- От няколко години сте в класната стая, като  учител по изобразително изкуство. Какво искате да предадете на вашите възпитаници?
- От няколко години съм в класната стая и преподавам изобразително изкуство, и за мен това е не просто работа, а истинска мисия. Стремя се да уча възпитаниците си 
да виждат света с отворено сърце и любопитни очи, да наблюдават, да усещат цветовете, формите и емоциите около тях
Искам да им предам разбирането, че изкуството не е само техника или резултат, а начин за изразяване на себе си, за комуникация и споделяне. Чрез творчеството те се учат да изразяват своите мисли и чувства, да откриват красотата в детайла и да изграждат своя личен свят, където въображението има водеща роля. Най-важното, което се опитвам да им предам, е любовта към изкуството и увереността, че всяка тяхна идея има стойност, защото именно така се раждат истинските творци и личности.
- Имате много успешни прояви в чужбина. Коя от тях предизвика у вас по-силни вълнения?
- Сред многото ми успешни прояви в чужбина, най-силни вълнения предизвика изложбата в Катар, в Доха, в културното селище Катара. Там имах възможността да представя българската култура чрез моите картини, изобразяващи жени, облечени в традиционни български носии от различни региони.
Беше невероятно да видя как хора от различни култури, които не говорят моя език, усещат красотата, емоцията и посланията
вложени във всяка творба. Разбира се, всяка страна, в която съм представяла творчеството си - Виена, Истанбул, Будапеща - носи своето уникално вълнение, своето специфично емоционално отражение. Всяко място ме вдъхновява по различен начин и ми показва колко силно изкуството може да обединява, вдъхновява и създава връзки между хората, независимо от граници и различия.
- Какво е общото между ценителите на изкуството у нас и в чужбина, и по какво се различават, какви се впечатленията ви?
- Общото между ценителите на изкуството у нас и в чужбина е искрената връзка с творбата - любопитството, емоцията и желанието да се докоснат до смисъла и посланията на изкуството. Навсякъде хората търсят нещо повече от визуална красота - те искат история, емоция и лично преживяване, което да ги обогати и докосне. Разликата идва най-вече от контекста и културния опит. В чужбина често срещам хора, които се вдъхновяват от самата концепция, символиката и интерпретацията, а у нас ценителите често усещат и личната, близка емоция, свързана с традиции, познати мотиви или преживявания от ежедневието. Моите впечатления са, че независимо от различията, изкуството намира универсален език, който докосва сърцата и създава връзки. Това, което ме вдъхновява най-много, е, че хората навсякъде са готови да се спрат, да наблюдават и да усетят смисъла на всяка картина, независимо от географията.
- Вие сте сред 12-те посланици на българската култура на БНР за 2023 година, какво означава това за вас?
- За мен е изключителна чест да бъда сред 12-те посланици на българската култура на БНР за 2023 година. Това е не просто признание за творчеството ми, а потвърждение на мисията ми - да представям България чрез изкуството си и да споделям културата ни с хората, където и да се намират. 
За мен това означава отговорност и вдъхновение -
да продължавам да създавам картини, които носят красота, послание и емоция, и да бъда мост между българската традиция и съвременния свят. Това е признание, което ме зарежда с енергия да работя още по-отдадено и да показвам колко силно изкуството може да обединява и вдъхновява.
- Върху какво работите в момента и какви послания ще вплетете в новите си картини?
- Тази поредна изложба „Симбиоза“ ми даде огромни крила за нови вдъхновения. За мен тя беше наистина смислена и зареждаща - съчетание на изкуство и човечност, на красота и съпричастност. Всеки детайл, всяка картина носеше послание за хармония, взаимност и надежда, и ми показа колко силно изкуството може да обединява хората. И всичко това е благодарение на хората, които ми дават смисъл - тяхната подкрепа, внимание и съпричастност правят изкуството ми живо и истинско. Вдъхновена от това преживяване, работя върху нови творби, в които ще вплетя светлина, топлина и енергия на свързаност, за да създам изкуство, което не само радва окото, но и докосва сърцата. Надявам се следващите ми изложби да бъдат още по-вълнуващи и истински срещи между душите и света около нас.
- Какви си пожелавате в личен и творчески план през тази година?
- В личен план си пожелавам хармония, здраве и близки хора, с които да споделям радостта от живота.
Искам всеки ден да бъде изпълнен с вдъхновение и искреност
с малките моменти, които носят щастие и смисъл. В творчески план си пожелавам нови предизвикателства и вдъхновения, да продължавам да изследвам различни техники и материали, да създавам картини, които докосват хората и носят послания за красота, съпричастност и надежда. Надявам се всяка следваща изложба да бъде още по-вълнуваща, а изкуството ми - живо и истинско, да намира път към сърцата на хората.
- И на финала на нашия разговор, какво още искате   да кажете с творчеството си и до кого искате да стигнат посланията в тях?
- Искам да достигна до всички, които ценят искреността и емоцията в изкуството, както у нас, така и в чужбина - всеки, който се оставя да бъде докоснат от цветове, форми и истории, които носят смисъл и вдъхновение. За мен изкуството е мост между душите, и чрез него се надявам да предам малко светлина, топлина и радост на всеки, който се срещне с него.

Нади КАРАГЬОЗОВА