Антропологичен анализ разкрива мъж и жена с мулатски произход сред жителите на античния град Хераклея Синтика. Това съобщи за БТА ръководителят на проучванията в античния град проф. д-р Людмил Вагалински. Данните са получени при изследване на човешки останки от Западния некропол на града, проучван при спасителни археологически разкопки от екипа на професора от Националния археологически институт с музей при БАН.
Антропологичното изследване е извършено от доц. д-р Виктория Русева от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Сред анализираните погребения е установена жена на около 35–40 години със силно изразени белези на смесен произход между европеидна и негроидна раса. Жената е боледувала от сколиоза и начална спондилоза. Погребението ѝ датира от втората половина на IV век сл. Хр. и е сред най-късните в некропола, което се потвърждава от анализа на монетите в гроба.
Освен нея е идентифициран и мъж със смесен расов произход, който е доживял възраст между 40 и 50 години – пределно висока за епохата. И двата индивида са погребани с видимо уважение, в солидно изградени гробове, което според археолозите свидетелства за тяхната пълноценна интеграция в обществото на Хераклея Синтика.
„Имаме и други подобни примери от древни погребения в България, но те са изключително редки. За мен това откритие е още едно потвърждение, че хераклейци са участвали активно и успешно в икономиката на огромната Римска империя, разположена на три континента“, коментира проф. Вагалински. Той припомни, че епиграфски данни сочат заселване в града на хора от различни краища на Средиземноморието, включително от далечен Картаген.
Антропологичният анализ на некропола обхваща общо 156 гроба, като за 137 индивида е извлечена надеждна информация, въпреки че значителна част от погребенията са трупоизгаряния. Данните очертават тревожна, но типична за античността картина – повечето жители са умирали преди 40-годишна възраст, а хора над 60 години практически липсват.
Изследванията разкриват и разнообразни заболявания сред населението на античния град, включително редки генетични състояния като синдрома на Клипел–Файл и болестта на Лег–Калве–Пертес. Установени са случаи на тежки костно-ставни увреждания, като в един от тях засегнатият индивид е доживял зряла възраст, което според учените е доказателство за наличие на грижа, социална подкрепа и добре организирана общност.
Проучванията продължават с допълнителни лабораторни и химически анализи, включително изследвания на хранителния режим и произхода на населението, които се очаква да дадат още нови данни за живота в Хераклея Синтика през вековете.