Изследвания на древни ДНК показват, че между 6500 и 4000 г. пр. Хр. потомци на западноанадолски земеделци са се смесили с местни ловци-събирачи в цяла Европа, което е довело до 70–100% промяна на предците в повечето региони, предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции.
Изследването обаче установява, че във влажните зони, речните и крайбрежните зони на Северозападна Европа потомците на ловците-събирачи са просъществували с хиляди години по-дълго, отколкото другаде, оказвайки дълбоко влияние върху по-късните движения на населението.
Констатациите идват от ново мащабно проучване, публикувано в списание „Нейчър“ (Nature), озаглавено „Дълго просъществувалите събирачи в Долен Рейн и Маас оформят разрастването на културата на камбановидните съдове“ (Lasting Lower Rhine–Meuse forager ancestry shaped Bell Beaker expansion).
Според проучването ранните земеделци са се разпространили в Европа главно по два пътя: през Тракия и Балканите в Централна Европа и по крайбрежието на Средиземно море.
С разрастването си тези земеделски групи постепенно са се смесили със западните ловци-събирачи, образувайки това, което изследователите описват като ранни европейски земеделци.
Тези популации са въвели земеделието и чрез продължително смесване с мезолитните ловци-събирачи са заменили между 70% и 100% от местните предци в по-голямата част от Европа, оформяйки генетичната основа на съвременните европейци.
Същевременно изследването разкрива забележително изключение във влажните зони, речните и крайбрежните зони по Долен Рейн и Маас, обхващащи днешна Нидерландия, Белгия и Западна Германия.
В този богат на вода район популация, дължаща приблизително 50% от гените си на ловци-събирачи, е съществувала около три хиляди години по-дълго, отколкото в останалата част на Европа, оцелявайки чак до периода на културата на камбановите съдове около 2500 г. пр.Хр.
Според изследователите продължителното оцеляване се дължи на това, че жени от анадолските земеделски групи са се включили с местните общности на ловци-събирачи, а не обратното.
Изобилните диви ресурси на региона и условията, неподходящи за интензивно ранно земеделие, са позволили на начина на живот и генетичните линии на ловците-събирачи да се запазят много по-дълго, отколкото другаде на континента.
По същество изследването показва, че докато западноанадолските земеделци са станали централен генетичен източник на европейците чрез постепенно смесване, влажните зони на северозападна Европа са останали дългосрочно убежище за популациите на ловци-събирачи поради ограничения поток на гени и селективното културно приемане.
(Това е новина от деня в Турция, избрана от Анадолската агенция (АА) за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Турция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)