Три пъти мисли, веднъж подпиши - така може да се перифразира една известна поговорка на фона на ожесточени съдебни спорове, разделили двама близки приятели. И в основата на всичко, разбира се, са пари.
Развод, тежко боледуващо дете и заминаване в чужбина с надежда за лечение. В такъв момент на лична криза Петър Петров се обръща към свой доверен човек - Павел Павлов /имената са сменени/. Дава му широко нотариално пълномощно: да продава, да дарява, да заменя, да определя цена „каквато намери за добре“, дори да получава сумите по своя сметка.
Години по-късно именно това пълномощно ще се превърне в сърцевината на два съдебни спора, разгледани от Окръжния съд, с противоположни изходи за всяка от страните.              

Първото дело е за три магазина в центъра на Русе и 62 000 евро.
След смъртта на баща си Петър наследява по една трета идеална част от три магазина на централна улица в града, както и съответните части от земята под тях.
През 2020 г., в разгара на развода и грижите за дъщеря му със сериозни здравословни проблеми, той решава да замине за Германия. Идеята е ясна - ако се появи купувач, имотите да бъдат продадени, а средствата да помогнат за новия старт.
На 6 октомври 2020 г., само седмици след заминаването, пълномощникът Павел продава трите обекта за 62 000 евро. В нотариалния акт е записано, че сумата е получена по банков път по сметка на пълномощника. Още същия ден той дарява и 1/3 идеална част от поземления имот.
Когато през пролетта на 2021 г. Петър се връща в България, установява, че имотите вече не са негови. По неговите твърдения - без да е получил отчет и без да е получил парите. Предявява иск за 62 000 евро, позовавайки се на правилата на договора за поръчка: щом пълномощникът е продал от негово име, е длъжен да даде отчет и да предаде полученото.
Павел не подава отговор в законовия срок. В съдебно заседание заявява, че не става дума за договор за поръчка, а за удовлетворяване на негови вземания спрямо Петър - тоест продажбата била начин да се погаси дълг. Проблемът за пълномощника е двоен: не доказва съществуването на такова вземане и прави възраженията си след изтичане на срока.
Съдът приема, че е налице договор за поръчка и че получената цена следва да бъде предадена на упълномощителя. Така Павел е осъден да заплати на Петър 62 000 евро, заедно със законната лихва от 26 септември 2025 г. до окончателното изплащане, както и 6910,83 евро съдебни разноски. Решението подлежи на обжалване.
Почти паралелно с продажбата на магазините се развива и втори сюжет - този път около апартамент в русенска кооперация.
Според Павел двамата приятели се договорили жилището да бъде продадено за 49 500 лева, платими на пет вноски от по 9900 лева. Четири били платени предварително, а последната - при изповядване на сделката.
Представен е предварителен договор от 5 май 2020 г., но подписан само от купувача. Подписът на продавача липсва.
Въпреки това Петър подписва четири разписки - на 5 май, 10 юни, 13 юли и 7 август 2020 г., всяка за по 9900 лева, общо 39 600 лева. В тях е посочено, че сумата е „първа вноска от задатък по предварителен договор“.
Павел твърди, че е платил по договор за покупко-продажба и след като окончателната сделка не се е състояла, иска парите обратно.
Петър пък представя друга версия: по онова време организирал погребението на баща си, преживявал развод и се грижел за дъщеря си. Според него предварителен договор не е имало. Разписките били част от схема за „оформяне на документи“, които да създадат фиктивен дълг и да го предпазят от евентуални претенции на бившата съпруга. Той признава, че е подписал документите, но твърди, че реално не е получил парите.
Междувременно, въз основа на даденото пълномощно, Павел продава апартамента на трето лице. С отделно решение от 10 октомври 2024 г. Окръжният съд обявява сделката за недействителна - като сключена във вреда на представлявания. Това решение обаче е обжалвано и не е влязло в сила.
По настоящото дело съдът разглежда два иска - за „неосъществено основание“ и за „липса на основание“.
Тъй като предварителният договор не е подписан от двете страни, той е невалиден. Затова искът за „неосъществено основание“ е отхвърлен - защото основанието изобщо не е възникнало. Но четирите разписки са подписани от Петър и удостоверяват получаване на суми - неизгоден за него факт. Затова съдът приема, че сумата е получена при начална липса на основание и осъжда Петър да върне на Павел 39 600 лева (20 247,16 евро), ведно със законната лихва от 21 март 2025 г., както и 5402 лева съдебни разноски.
Така съдебната сага между двамата бивши приятели води до парадоксална развръзка. 
В единия случай пълномощникът е осъден да върне 62 000 евро, защото не е отчел и предал полученото от продажба на магазини. В другия случай упълномощителят е осъден да върне 39 600 лева, защото подписаните от него разписки доказват получаване на суми без правно основание.
От доверие и приятелско рамо до дела за десетки хиляди евро - историята показва колко бързо личните отношения могат да се превърнат в сложен правен възел. А окончателната развръзка предстои - поне в частта, която ще бъде проверена от Апелативния съд във Велико Търново.    У