Социално-емоционалните способности могат да се променят дори и в напреднала възраст по начин, подобен на този в по-младите години, пише списание „Нейчър“, позовавайки се на проучване на учени от Германия.
Много хора искат да подобрят личностните си качества - например да са по-общителни или да се справят по-спокойно със стреса. Самото желание често не е достатъчно да доведе до трайни изменения. Затова се разработват целеви модели, които подпомагат активната промяна на социално-емоционалното поведение.
Понятието „социално-емоционално“ обхваща черти, които определят начина, по който се справяме със собствените си чувства и с отношенията с околните. Това включва способността да възприемаме, изразяваме и регулираме емоциите си, а също да изграждаме и поддържаме социални връзки. Тези процеси са тясно свързани с личностните характеристики, които определят действията и чувствата ни в различни ситуации.
Според теоретичните модели дългосрочните промени в личността са резултат от постепенни изменения в поведението и самовъзприятието. Въпреки че повечето изследвания са фокусирани върху млади хора, метаанализи показват, че личностното развитие продължава и в зряла възраст, макар и не толкова интензивно, колкото в по-ранните етапи.
Това поставя въпроса дали личностните черти по-трудно се променят с напредване на възрастта. Екип, ръководен от Габриела Кюхлер от Хайделбергския университет, изследва този въпрос по-задълбочено. Учените анализират ефектите от прилагането на социално-емоционална програма при млади хора на около 20 години и при възрастни между 60 и 80 години.
Общо 165 души вземат участие в осемседмично присъствено обучение. В рамките на седмични сесии те усвояват стратегии за по-добро справяне със стреса и със сложни социални ситуации. Психологическите промени са оценявани чрез комбиниран подход: преди, по време и след обучението, както и до една година след края на програмата. Оценка се прави на  емоционалната стабилност и екстровертността чрез въпросници и компютърно базиран тест.
Резултатите показват, че възрастните участници се възползват от тренировките за социалните и емоционалните си умения толкова, колкото и по-младите. Средната промяна в социално-емоционалното поведение и личностните черти е почти идентична в двете възрастови категории, отбелязва „Нейчър".
За изследователите това е „поразителен и неочакван резултат, тъй като по принцип изглежда, че за възрастните хора е по-трудно да учат нови неща като нов език или да свирят на музикален инструмент“, обясни старши авторът на изследването Корнелия Врзус от Хайделбергския университет.
Участниците редовно отговарят на въпроса колко интензивно работят по задачи. Оказва се, че по-възрастните участници работят по-активно с учебните материали и като цяло са малко по-ангажирани с обучението.
Резултатите от проучването противоречат на общоприетото схващане, че основните навици, знания и умения се усвояват най-добре в ранна възраст, като пропуснатото тогава трудно или никога не се наваксва в зряла възраст, е констатацията на специалистите. „Това е положителна новина за обществата, които застаряват. Ако хората са достатъчно мотивирани, те запазват умението да се променят и да учат нови неща“, допълва още Врзус.