Усещането, че природата на Антарктида е по-силна от теб, ми харесва, каза за БТА Антония Тиляшева, която е част от логистичния екип на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски".
В логистичния екип на 34-тата българска антарктическа експедиция има повече жени, отколкото във всички преди това. Дамите разказаха за БТА какво ги е накарало да се включат в експедициите и какво продължава да ги вълнува на Ледения континент.
Тиляшева работи от 10 години на Антарктида, като е заемала различни логистични позиции в американската антарктическа база "Макмърдо". Тази година за първи път е част от българската експедиция. "Първият път реших да тръгна, просто защото исках да отида на континента", разказа тя. Антония Тиляшева отбеляза, че на Антарктида най-много я изумяват хората и природата.
"Допреди няколко дни тук беше като пътуване във времето, защото нямахме интернет и всичко беше много по-интересно. Усещането беше, че сме на много специално място", обясни тя. "Хората са много интересни - не всеки е привлечен от идеята да отиде толкова далеч и да се лиши от много неща, да работи за немного добри пари. Хората често са преквалифицирани за работата, която вършат, само за да дойдат тук".
Тиляшева допълни, че на Ледения континент можеш да се научиш да правиш много неща, които в реалния живот никога не би и помислил да вършиш. "В моя случай - да се науча да управлявам тежкотоварни машини, да се занимавам с горива или да помагам да се строят някакви неща. Имаш възможност да си полезен по по-различен начин", отбеляза тя.
Друг участник в експедицията, който стъпва на българската база за първи път, е Велизара Николова. Тя се занимава с дентална медицина, въпреки че задълженията ѝ на българската антарктическа база са далеч по-широки. "На Антарктида попаднах случайно, тъй като моят син много искаше да дойде и попита професора (Христо Пимпирев, б.а.) дали може да го вземе на Антарктида. Той му отговори, че ще го вземе като порасне. Аз казах, че вече съм пораснала и попитах мен може ли да вземе. Така започна моята антарктическа приказка", разказа Николова за БТА.
Работата ѝ на българската база е предимно на терен - подпомага учените, когато взимат проби, както и при осъществяването различни дейности, свързана с техните проекти.
"Един от най-интересните проекти този сезон беше на еквадорците Карлос и Ракел, които изследваха микропластмасите в крайбрежните води и във фекалиите на тюлени", отбеляза Николова. "Другият проект, в който участвам с най-голямо удоволствие, е този на Олег (Василев, б.а.), който е свързан с картографиране на земната повърхност и поставяне на табели с определени GPS координати, които подпомагат измерването от точка А до точка Б".
Тя спомена и работата си на терен със сеизмолога Гергана Георгиева, която изследва ледниците. "Ледниците са уникални - крият толкова много в себе си, толкова много красота и вековност", посочи Николова.
Елка Василева е водач на лодка за пета поредна година на българските антарктически експедиции. Тя работи по проект на Кристо - опаковането на Триумфалната арка в Париж, когато получава обаждане от заместник-директора на Българския антарктически институт Драгомир Матеев. Той ѝ предлага позицията на лодководач на Антарктида. Двадесет дни по-късно Василева е на летището, за да тръгне към голямото приключение.
"Вярвам, че моята позиция е най-интересната на базата - имам възможност да работя с много учени. Но си има и предизвикателствата - лошо време, дълги часове навън, отговорности - човек, който е лодководач тук носи отговорност за всички, които са на вода", каза Василева за БТА.
Тя отбеляза, че при участието в своята първата експедицията не е била сигурна дали ще се справи със задачата. Но успява да отговори на предизвикателството и се превръща не само в първата жена лодководач на базата, но и заема позицията в продължение на пет последователни експедиции.
"Задачите често са динамични - кой учен как ще работи, къде ще се събират конкретните проби", допълни тя. "За мен най-впечатляващото на Антарктика е природата - с лодките се движим във води, за които няма карти. Това е предизвикателство, пред което са били изправени изследователите в миналото".
Климентина Страка е другият лодководач на българската база. Тя се занимава с ветроходство, а на Антарктида попада, след като нейна позната я свързва с Елка Василева, която ѝ споменава, че на базата се търси още един лодководач. Страка каза за БТА, че работата ѝ изисква голям професионализъм, тъй като носи отговорност за живота на учените, които превозва. По думите ѝ професионализмът започва там, където свършва геройството.
"Привлече ме Антарктида. Израснала съм в семейство, в което природата е поставена като много голям приоритет и на много високо ниво. От малка съм мечтала за такива диви места и за такъв тип природа, която много рядко може да бъде видяна - толкова малко докосната от човека", отбеляза Страка. Тя вече няколко месеца е на Антарктида, но природата продължава да я изумява.
"Първия пингвин, който видях толкова близко до себе си, на 2-3 метра, спокойствието на животното. След това тюлените. Продължавам да се радвам на животните и природата. На това, че времето е променливо - много е динамично и красиво. Има една жестокост и суровост в природата, в гледката с ледниците, айсбергите, плажовете. Това няма как да ти омръзне - събуждаш се и виждаш залив, море и един ледник. Това продължава да ме запленява", обясни Страка.
Жените са важна част и от екипажа на научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий". Главен старшина Ивет Илиева е курсант от Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" със специалност “Военноморски комуникационни и радиотехнически системи". Тази година тя е на първото си пътуване до Антарктида. "За мен това е нещо много значимо - дава ми уроци и опит в живота, които никъде другаде няма да науча, освен тук, на това прекрасно място. Антарктида е едно непокътнато и уникално красиво място, което не всеки има шанс да посети", каза Илиева.
Матрос Радина Симеонова е помощник-готвач на НИК 421 и това е втората ѝ експедиция до Антарктида, след като е част от 32-рата българска антарктическа експедиция. "Имах желанието да стана част от екипажа. Привлече ме самото изживяване, да видя места, които не съм посещавала и не съм виждала досега. Мечтата ми беше да видя кит. Първото нещо, което видях, когато застанахме на Антарктида, беше кит. Мечтата ми се сбъдна", разказа тя за БТА.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти Агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.