Жените предприемачи в България и Европа продължават да имат ограничен достъп до рисков капитал, особено в стратегически високотехнологични сектори. По-малко от 3 на всеки 100 евро рисков капитал в ЕС достигат до компании, ръководени от жени Това показва ново европейско изследване, подкрепено от Европейската комисия и Европейския парламент, получено в БТА. Изводите от проучването се съдържат в доклада The Gender Investment Gap, анализиращ как се разпределят инвестициите в технологични компании в Европа и кой участва във вземането на инвестиционни решения. 
Данните в документа сочат, че преодоляването на този дисбаланс може да се превърне в двигател за икономически растеж и конкурентоспособност.
Изследването поставя специален фокус върху т.нар. deep tech компании, основани на научни открития и напреднало инженерство, често произлизащи от университети и изследователски центрове. Това включва области като изкуствен интелект, енергийни и климатични технологии, биотехнологии, медицински технологии, индустриално производство и др. За разлика от потребителските дигитални услуги, тези компании изискват по-големи първоначални инвестиции и по-дълъг период на развитие, но именно те са в основата на дългосрочната индустриална устойчивост, технологичната независимост и икономическата сигурност на Европа.
Съгласно анализа стартъпи с поне една жена сред основателите си привличат едва 14,4 процента от инвестиционните рундове и около 12 процента от общия обем рисков капитал в Европа. В deep tech сектора около 80 процента от компаниите са основани изцяло от мъже, като тези компании получават близо 90 процента от общия обем финансиране чрез рисков капитал. 
Друг извод от проучването е, че жените са слабо представени не само сред предприемачите, но и сред фонд мениджърите и инвестиционните комитети, които вземат решенията за разпределение на капитала.  
Докладът стъпва на 11-месечно проучване, което комбинира количествени данни с 81 задълбочени интервюта с предприемачи, инвеститори, фонд мениджъри, публични финансови институции и европейски политици, както и 12 събития в различни държави с участието на над 1000 представители. Целта на инициативата е не само да се измери мащаба на изследвания проблем, но и да се разберат причините зад него, съгласно официалната информация.  
По думите на еврокомисаря за стартъпи, научни изследвания и иновации Екатерина Захариева въпросът е икономически - когато компании, ръководени от жени, получават едва 2-3 процента от рисковия капитал, проблемът е в начина, по който се разпределят инвестициите, а не в липсата на идеи или капацитет. 
„От всеки 100 евро рисков капитал, по-малко от 3 евро се инвестират в екипи, ръководени от жени, и само около 15 евро за смесени екипи. Въпреки рекордно високите обеми на инвестиции, този дисбаланс почти не се е променил“, посочва Захариева. Според нея измерването на тези разлики е ключова предпоставка за по-ефективни инвестиционни решения и за повишаване на конкурентоспособността на Европа. „Европа не може да си позволи да пренебрегне творческия и предприемачески потенциал на половината от населението си“, казва еврокомисарят. 
Според Денис Христов, ръководител сектор „Бизнес анализи и развитие“ във Фонда на фондовете, публичните финансови инструменти имат ключова роля за по-малки пазари като българския. 
По думите му България е сред водещите страни по брой жени с образование в ИТ сферата. Силното присъствие на българките в сектора на информационните технологии е и една от причините у нас да виждаме повече жени предприемачи“. По думите му именно европейските финансови инструменти - дялово финансиране, гаранции и заеми - са от голяма полза за българските стартъпи, а значителна част от компаниите с рисков капитал у нас не биха съществували без тази подкрепа.
Ключов резултат от проекта е създаването на интерактивен европейски дашборд - платформата обединява данни за над 70 000 технологични компании в Европа (2020-2025) и позволява сравнения по държави, сектори и етапи на финансиране. Целта е да се изгради устойчива европейска база данни, която да подпомага политики и инвестиционни решения, основани на реални измерими показатели.