Майчиният език е първата ни родина, най-тясната връзка между миналото и бъдещето, каза Ертен Анисова от „ДПС – Ново начало“ в декларация
Тя припомни, че първото официално честване на празника е на 21 февруари 2000 година. Датата е избрана от ЮНЕСКО в памет на студентите в Бангладеш, които загиват, протестирайки в защита на правото бенгалският език да бъде признат за официален, каза Анисова. Чрез езика споделяме общи ценности, маркираме културното си пространство, изграждаме чувство за историческа приемственост, закодираме традиции, вярвания и народна мъдрост, посочи тя.
Майчиният език е памет, но и надежда, той ни свързва с предците, които са говорили същите думи, но и с децата, които тепърва ще ги произнасят. В него времето не разделя, а обединява. Думите имат сила, а силата е в свободата да се изразяваш на майчиния си език и правото да имаш този избор, заяви Ертен Анисова.
Историята често ни напомня, че когато езикът оцелява, оцелява и народът. За нашия народ езикът винаги е бил повече от средство за общуване, той е бил убежище. През вековете на исторически изпитания словото е запазило духовната ни цялост. В килийните училища, в ръкописните книги, в песните и преданията българският език е онова непоколебимо свидетелство за съществуването на народа, отбеляза още тя.
Ертен Анисова посочи, че да пазим собствения си език не означава да се затваряме и да издигаме прегради помежду си, а да опознаем себе си, за да можем истински да срещаме другите. Всеки език е мост, а не граница, докато има кой да говори на своя език, има и кой да помни, да мечтае и да гради бъдещето, каза още Анисова в декларацията.


Следете новините ни и в GoogleNews