Концепцията ми е озаглавена „Българската национална телевизия (БНТ) - телевизия в интерес на обществото“, защото по закон на БНТ е вменена обществена функция. Това каза Милена Милотинова на изслушването за генерален директор на БНТ, проведено от Съвета за електронни медии днес. 
Още в началото председателят на Съвета Симона Велева отбеляза, че са получени три писма в подкрепа на Милотинова – от Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина, от Културния център „Иван Михайлов“ – Битоля и от Македонския научен институт.
Сред водещите приоритети в концепцията на Милена Милотинова са високи журналистически стандарти, спазване на европейските журналистически стандарти, технологично развитие и модернизация. Тя подчерта, че „постигнатото трябва да се надгражда“.
Милотинова подчерта, че ще поръча проучване и анализ на очакванията на аудиторията: „Къде можем да добавим, къде да коригираме и къде да създадем нови продукти в зависимост от очакванията на аудиторията“. По думите ѝ на тази основа ще бъде разработена програмната схема.
Кандидатката за генерален директор на БНТ постави акцент върху финансирането на обществената телевизия. По думите ѝ настоящият модел на държавна субсидия на база „час програма“ не гарантира достатъчна независимост и устойчивост. Тя лансира възможността за обсъждане на алтернативи, включително финансиране като процент от брутния вътрешен продукт. Според нея има „добри европейски практики“, които могат да бъдат приложени. Като партньор в този дебат тя посочи Българското национално радио (БНР).
Милотинова предлага „много по-хоризонтално ориентирана структура с повече делегирани права на ръководните звена“. Тя предвижда при необходимост създаване на временен консултативен съвет към Управителния съвет и формиране на ад хок креативен борд в подкрепа на програмното развитие.
Сред програмните приоритети тя открои БНТ да бъде „алтернатива на търговските медии, място за дискусия и културен дебат“, с повече разследвания, редакционна независимост и силно дигитално присъствие. „Амбицията ми е БНТ да бъде лидер в новините с добре мотивиран екип“, заяви Милотинова и добави, че ще се бори за по-високи възнаграждения.
Тя се обяви за запазване на настоящите часови пояси и въвеждане на кратки новини на всеки час, които да „подгряват“ централната емисия. Предвижда и отворени интернет форуми към предаванията с възможност за въпроси, задавани директно в ефир.
В областта на филмопроизводството Милотинова каза, че ще продължи линията за създаване на собствени сериали и документални продукции, включително „конвертируеми филми“, които могат да се продават. Тя предлага конкурсните процедури за външни продукции да бъдат широко обявявани и по-прозрачни.
По отношение на каналите кандидатът предвижда БНТ 2 да запази културния си профил и регионалното присъствие с активна роля на регионалните центрове във Варна, Пловдив, Благоевград и Русе. БНТ 3 да бъде със спортно-развлекателен профил със съдържание за здраве и начин на живот, а БНТ 4 – канал за българите в чужбина – да развие двупосочна комуникация, включително чрез активно включване на българските общности зад граница и техните културни инициативи.
Милотинова изрази намерение за засилване на разследващата журналистика, включително интегриране на разследващи елементи в новинарските емисии, както и за по-силно присъствие на БНТ в социалните мрежи и дигиталните платформи.
По отношение на външните продукции тя предложи по-широка публичност и прозрачност на конкурсните процедури, както и насочване на бюджета към външни партньори само в случаите, когато телевизията не разполага със собствен капацитет.
На въпрос на Габриела Наплатанова, член на СЕМ, какви са значимите каузи, според нея, в които БНТ би се включила, Милотинова отговори, че е заложила в концепцията си БНТ да стане лидер и в каузите. По думите ѝ телевизията може да развива постоянни кампании по значими обществени теми. „Кампания „Не карай дрогиран или пил – запази човешки живот“ би била удачна“, посочи тя. Според нея БНТ може да бъде активна и по теми като природата, наводненията и засаждането на дървета. 
Тя подчерта, че не би допуснала политическо влияние и че е доказала това в професионалния си път.
Милотинова посочи също, че ще изисква одит на досегашното ръководство, „за да знае на какво стъпва“. „Виждам неща, които можем да подобрим, като да въведем повече прозрачност“, добави тя по отношение на отчетите на БНТ и даде пример с 24 милиона за „външни услуги“ във финансовия отчет на БНТ, които не е ясно за какво точно са похарчени. 
Тя даде пример с отчета на Българската телеграфна агенция (БТА), в който разходите са разбити по пера, „за да може всеки данъкоплатец да знае за какво отиват парите му“.
Поканена съм от СЕМ на това изслушване. След като съм поканена да взема участие в отворената вече процедура, аз се явявам, защото държа на БНТ. Така тя отговори на въпрос на Галина Георгиева как вижда участието си в конкурса предвид съдебните дела, които се водеха. Пак на въпрос от нея дали според нея СЕМ трябва да избира генерален директор на обществените телевизия и радио, Милотинова  посочи, че според нея точно Съветът за електронни медии трябва да избира генералните директори. „Това е широко застъпена европейска практика“, уточни тя. 
Попитана дали има екип, с който би работила, ако бъде избрана за поста генерален директор на БНТ, тя отговори, че познава хората от БНТ, познава медийната среда в България и има готовност да предложи Управителен съвет с качествени хора, които да постигнат резултатите, които е заложила в тази концепция. В нея бих въвлякла целия екип на БНТ, който има експертизата и професионалните качества, уточни тя. 
На въпрос на Къдринка Къдринова, член на СЕМ, относно твърдението в концепцията й, че „Анализът е всичко“, Милотинова отговори, че за нея анализът е много важен, стига той да не предопределя резултатите. „Анализът е ключът към всичко. Но и по начина, по който правим анализа, можем да предпоставим дадени резултати. Моята идея е да не предпоставям резултати“, каза тя.
Кандидатката за генерален директор на обществената телевизия подчерта, че ще използва потенциала и експертизата на работещите в БНТ, които са над 1200 души. Когато се вземат определени решения – за нови програми, предавания, декори, технологично обновление, могат да се привлекат специалисти, колеги от БНТ, за да използваме вътрешната експертиза на телевизията и да не утежняваме структурата с разходи, обясни тя. 
Попитана от Пролет Велкова дали визира конкретни имена в изложението си, че иска да върне на в БНТ доказани професионалисти, които са напуснали, Милотинова отказа да цитира имена. 
Тя не визира конкретни имена в изложението, в което споменава, че иска да се върнат напуснали професионалисти от БНТ.
Според нея ролята на водещия в дискусионните студиа е на медиатор. Според нея водещият има роля освен с начина, по който кани гостите заедно с екипа си, но той трябва да може да зададе и адекватните въпроси. „Нашата работа е да питаме. А от събеседниците очакваме компетентни и откровени отговори“, уточни тя.
Според Милотинова е изключително добра практика да се прави проверка на фактите, изнесени от гостите в предаванията.
Председателят на СЕМ Симона Велева зададе въпрос към кандидатката как би постигнала баланса между промените, които иска да наложи, и спокойствието на работещите в БНТ. 
„Убедена съм, че ще намеря този баланс. Тук става въпрос за основен принцип в моята концепция – приемствеността, особено по отношение на екипа. За да могат моите колеги в БНТ да са спокойни“, каза тя. Милотинова подчерта, че познава колегите си от БНТ, работила е с тях и ще разчита на този екип и на неговите професионални качества.
Милена Милотинова е родена в София. Завършва „Българска филология“ и „Английски език и литература“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което завършва магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация.
Започва журналистическата си кариера в БНТ през 1990 г. като репортер, а от 1992 г. е водещ на централната новинарска емисия „По света и у нас“. Специализира в международни медии като BBC и NBC. Автор е на над 10 документални филма, включително „Хроника на едно национално предателство“.
През 2000 година влиза в Топ 10 на водещите на предавания за 40-годишната история на БНТ.
От 2001 до 2005 г. е народен представител в 39-ото Народно събрание от НДСВ. През този период оглавява Комисията по медиите и е член на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
В момента води авторското предаване „Брюксел 1“ по телевизия Bulgaria ON AIR, където прави анализи на европейски и международни теми.
Процедурата за избор на генерален директор на БНТ бе замразена миналата година заради съдебно дело, което приключи на 13 февруари тази година с решение на Върховния административен съд (ВАС), с което обезсили определение на Административния съд София-област за спиране на изпълнението на решението на СЕМ за избора на генерален директор на БНТ.
На същото заседание членовете на СЕМ допуснаха всички тях до втория етап - разглеждане на концепциите и документите на кандидатите. Те взеха решение следващият етап да бъде днес, 19 февруари, а на 20-и да бъде обявен избраният кандидат.
През ноември миналата година Административен съд София – област спря новата процедура за избор на генерален директор. Петима кандидати подадоха документи за поста генерален директор на Българската национална телевизия в Съвета за електронни медии. Това са Свилена Димитрова, Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Невена Андонова и Милена Милотинова. Очакваше се новият генерален директор на обществената телевизия да бъде избран на 16 октомври, но процедурата бе замразена.