Преди 153 години нашия грешен свят напусна една свята личност - Апостолът на Свободата Васил Левски, каза историкът проф. д-р. Пламен Павлов в слово по повод честването на годишнината от гибелта на Васил Левски в София.
По думите на историка Левски има няколко много важни характеристики.
„Първата характеристика е, че той е монах, че е посветил живота си на ближния, на любовта към ближния, която той така преформулира като любов към своя народ и към цялото човечество, към човека като Божия творение. И това личи във всичките му стъпки и действия“, каза Павлов.
На второ място е революционерът, политическият водач Левски, посочи историкът и го описа като политик в модерния, най-автентичен смисъл на думата.
Левски държи изключително много на българското национално единство, посочи още Павлов. „Парадоксално е, че един монах на практика създава една държава в държавата, една паралелна власт на тираничната Османска империя и се бори за освобождението не само на българите и християните, но на всички, които живеят на нашата свещена земя“, посочи историкът.
„Данаил Христов Попов казва за Левски във времето, когато той вече е заловен, че изгубваме най-добрия ни българин, тоест най-големия български патриот и водач. Ботев казва „твой един син Българийо“, тоест това е най-свиден син България. Но най-може би трогателни, са думите на един неизвестен по име деец, който казва – „ако ще всички да загинем, но да спасим Левски“, посочва Павлов.
Той обяснява, че се е вярвало, че Левски ще бъде отведен в Цариград и там ще бъде съден. „Има организация, това съвсем не е мит. Това не става, както знаем, но този неизвестен деец казва, ако ще всички да загинем, но да спасим Левски, защото нямаме втори Левски на света“, допълни историкът.
„Оценка, която е валидна и до днес. Да живее България“, завърши той.