Априлското въстание е било преди всичко политически акт, насочен към привличане на вниманието на Европа. Това каза ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев. Така той отговори на въпроса на ученика от Основно училище (ОУ) „Христо Ботев“ в Сливен Иван Ефтимов по време на публичния разговор в Сливен, посветен на 150-годишнината от избухването на въстанието.
Ръководителите на въстанието са били млади образовани хора, които добре са разбирали силата на пресата на фона на международната обстановка на Балканите, особено след началото на кризата в Босна и Херцеговина през 1875 г. Осъзнавали са, че не могат да победят Османската империя по военен път, но са разчитали, че жестокото потушаване на въстанието ще предизвика силен международен отзвук и ще постави българския въпрос на политическата карта на Европа, посочи още проф. Георги Вълчев. Той допълни, че въпреки трагичния му изход, основната цел на въстанието е била постигната – Европа и прогресивният свят застават зад българската кауза, благодарение на медиите и общественото мнение.
В тази връзка бяха припомнени думи на Захари Стоянов и на Георги Бенковски, които ясно показват, че ръководителите на въстанието съзнателно са приели жертвата в името на националното освобождение. Според участниците в дискусията това доказва, че въстаниците не са действали стихийно, а с ясно политическо разбиране за последиците от действията си.
В срещата се включиха и по-малки ученици, които рецитираха стихотворение, посветено на Васил Левски, и бяха аплодирани от публиката.
В края на събитието генералният директор на Българска телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев обяви, че следващата среща от инициативата ще се проведе във Велико Търново на 23 март, а в края на април в Панагюрище ще бъде представен специалният брой на списание ЛИК, посветен на Априлското въстание.
Кирил Вълчев анонсира на срещата идеята за поставяне на паметен знак в Одеса, свързан с делото на Добри Чинтулов, който е учил в духовната семинария там. Целта е да се почете паметта на възрожденеца и да се напомни за приноса на българите към културната и историческата памет в Европа, каза генералният директор на БТА.