Априлското въстание е урок по търпение, мярка и памет, каза в Сливен генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Той откри втория от поредицата национални разговори на тема „150 години от Априлското въстание – 1876 г.“.
Вълчев припомни, че инициативата предвижда от януари до април 2026 г. всеки месец да се провежда по един разговор в националните пресклубове на агенцията в центровете на четирите революционни окръга – Сливен, Враца, Велико Търново и Панагюрище.
Началото бе поставено през декември с разговор в пресклуба на БТА в Русе, посветен на решението, взето през 1875 г. от Гюргевския революционен комитет за обявяване на въстание. В рамките на тогавашните прояви бяха поднесени цветя в Гюргево на паметните плочи, свързани със заседанията на комитета и с качването на четата на Христо Ботев на кораба „Радецки“, както и в Пантеона на възрожденците в Русе, където са почетени 453 участници в Априлското въстание, Ботевата чета и опълченци.
През януари разговорът във Враца бе посветен и на подвига на Христо Ботев, включил се в края на въстанието със своята чета.
Генералният директор на БТА припомни още, че през май миналата година трите обществени медии – Българската национална телевизия, Българското национално радио и БТА, поставиха началото на инициативата „14 века България в Европа“. „Ще отбелязваме годишнини до 2032 г., когато се навършват 1400 години от документираното в исторически извори първо българско държавно образувание на европейска територия – Стара Велика България през 632 г.“, каза Вълчев. Инициативата е подкрепена от Българската академия на науките от самото начало, а през декември към нея са се присъединили с апел още 25 български историци и археолози.
Най-интересните моменти от разговорите ще бъдат включени в априлския брой на списание ЛИК, който БТА ще посвети на 150-ата годишнина от въстанието.
„От събитията около Априлското въстание в Сливен можем да научим поне три важни урока, полезни и за нашето настояще“, подчерта Кирил Вълчев. „Първият урок е, че всяко събитие е резултат от дълго натрупване с постоянство и търпение.“ Той отбеляза, че изборът на деня, в който се почита паметта на Васил Левски, не е случаен. „И Априлското въстание е резултат от неговата неуморна апостолска работа за изграждане на вътрешна революционна организация“, допълни генералният директор на БТА. 
Вълчев припомни, че Сливен стъпва върху традициите на хайдутството и е наричан „Градът на стоте войводи“, сред които се открояват Панайот Хитов и Хаджи Димитър. „В „Записки по българските въстания“ Захари Стоянов нарича града „хайдушкия Сливен“. Към по-дълбоките корени на пробуждането в Сливен Вълчев отнесе и делото на Георги Раковски, както и икономическия подем, свързан с предприемчивостта на Добри Желязков. „По-мъдрият поглед към понякога невидимите нишки в историята ни позволява да видим как замогването на града подготвя почвата за събуждането му“, посочи той.
„Вторият урок е, че трябва да намираме точния момент за всяко дело – нито да се забавяме, нито да прибързваме“, каза още Кирил Вълчев. Той припомни епизода, в който Петър Топалов убеждавал сливенските дейци да изчакат четата на Таньо Стоянов. „За да избегнат провал на делото, апостолите Иларион Драгостинов и Георги Обретенов решили да вдигнат бунта незабавно.“ „Не по-малко важно от самото дело е паметта за него“, заяви генералният директор на БТА.
Той открои ролята на Захари Стоянов като летописец на въстанието. И третият сливенски урок от Априлското въстание е този, че не по-малко важно от самото дело е паметта за него, каза Вълчев. Защото пак от Сливенско е роденият през 1850 г. в Медвен хроникьор на въстанието Захари Стоянов, който в своите “Записки по българските въстания“ описва честно и неуспеха му като ценно напътствие за постигане на следващи успехи. В заключение, нека отбележа и урока, който и днешните медии могат да научат в Сливен от Априлското въстание. А той е, че във всяко дело е нужно да бъдеш сред хората, както дейците на въстанието, по примера на Левски, се опитват да изградят мрежа, на която да се опрат, защото осъзнават, че всяко решение трябва да зависи най-вече от хората вътре в страната, а не някъде извън нея," посочи генералният директор.
„Без регионалната журналистика новините от София изглеждат откъснати от реалния живот“, подчерта той и добави, че БТА вече има 32 национални пресклуба, като този в Сливен е деветият, открит през 2013 г.
Той завърши с думите на Стоил войвода: „Вси като рой подир знамето да пристъпяте“, като отбеляза, че водачите трябва да са готови на саможертва – „полезно напомняне в ден, в който поредни водачи поемат управлението на България“.
Кирил Вълчев благодари на участниците в конференцията - на  проф. Георги Вълчев – ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски“,  на журналиста Бойко Василев, на кмета на Сливен Стефан Радев, представители на културни институции, духовенството, учители, ученици и общественици.
Преди форума участниците почетоха паметта на Васил Левски пред паметника му в Сливен, а след събитието е предвидено поднасяне на цветя на гроба на Стоил войвода.