„Давид Перец, българин по произход, станал парижанин след кратко пребиване в Израел, се чувства сред нашите художници и нашите пейзажи съвсем свойски, като че ли е роден тук…“. Това казва Жорж Юисман, френски критик и държавен съветник, хоноруван генерален директор на „Изящните изкуства“ в Париж при откриването на първата изложба на Перец в галерия „Бернайм“ на 26 февруари 1952 г.
Давид Аврам Перец е роден на 19 февруари 1906 г. в Пловдив.
През 20-те години на ХХ век се запознава и сприятелява със Златю Бояджиев и Васил Бараков. През 1927 г. тримата заминават за София, където кандидатстват и са приети в Националната художествена академия. По време на следването си живеят и работят заедно, като изграждат обща творческа среда и споделят сходни пластични търсения.
В периода 1927-1937 г. Перец, Бояджиев и Бараков творят активно в Родопите, около Пловдив и Чепеларе, създавайки редица пейзажи, вдъхновени от планинската природа. Съвместната им работа през този период се превръща във важен етап от ранното им художествено развитие и допринася за оформянето на техните индивидуални творчески почерци в рамките на българската живопис.
НОВАТОРСКИ ПРИНОС
Тримата художници влизат в историята на българското изобразително изкуство с новаторски принос. Обединени от общи естетически възгледи и силна отдаденост към изкуството, те остават свързани помежду си със студентското прозвище „Бараците“, наречено на името на най-възрастния сред тях. През 1964 Златю Бояджиев рисува композиция, озаглавена „Бараците“, посветена на приятелството на тримата художници.
През 1932 г. Перец завършва специалност „Живопис“ в Художествената академия в София при проф. Димитър Гюдженов и проф. Цено Тодоров. През 1934 г. прави първата си публична изява, като представя свои картини в зала „Преслав“. През 1941 г., по време на Втората световна война (1939–1945), Перец е въдворен в концентрационния лагер „Ташбоаз“. Оттам излиза с цяла серия нови творби, които нетърпеливо иска да покаже на света, показва информация в интернет страницата на Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“.
През 1937 г. за Давид Перец Сирак Скитник казва пред списание „Българска реч“: „…Ако Перец прояви и в бъдеще, както и досега, същата талантливост, работоспособност и явно желания за разшири кръгозора си на художник, неговата живопис не ще остане случайно явление в изкуството ни..“
През 1947 г. Давид Перец печели стипендия за специализация в Париж, Франция, и в периода 1947-1948 г. учи в Академията на френския художник и педагог Андре Лот. След кратко пребиваване в Израел през 1948 г. окончателно се установява във френската столица, като същевременно поддържа връзки с България и организира самостоятелни изложби в страната през 1939, 1946 и 1977 г. Перец е член на Дружеството на южнобългарските художници и на Дружеството на новите художници.
НАЧАЛОТО НА ТВОРЧЕСКИЯ МУ ПЪТ
Творческият му път започва с портрети и фигурални композиции. Серията рисунки на евреи от концентрационния лагер се отличава с изразена емоционална наситеност и драматизъм. За живописните му платна е характерна експресивност и задълбочена психологическа характеристика на образите, както свидетелстват творби като „Автопортрет“ (1936), „Шелка“ (1941) и „Портрет на жена“ (1946).
Натюрмортът заема самостоятелно място в творчеството му. Той се отличава с пластична изразителност, постигната чрез графични похвати, импасто (плътна мазка) и приглушена тоналност. Показателни в това отношение са „Натюрморт с гъби“ (1939) и „Натюрморт със синя кана“ (1939).
От 1950 г. живописта на Давид Перец се обогатява чрез влиянието на съвременните тенденции в западноевропейското изкуство. В пейзажите му се проявяват художествени концепции и пластически търсения, близки до френската живопис от този период. Сред характерните произведения са „Гора от маслинови дървета“ (1957) и „Провансалски пейзаж“ (1971). Той организира три самостоятелни изложби в галерия „Бернайм“ Париж през 1952, 1954 и 1956 г., в Лондон в галерия „Крейн Калман“ през 1958 г. и 1962 г., в Археологическия музей в Тулон през 1959 г., в Тел Авив и др. Негови произведения се съхраняват в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, Националната библиотека в Париж, Картинната галерия в Тусон, както и в много галерии и частни сбирки в България, според информация на „Голяма енциклопедия България“ на Българската академия на науката (БАН).
През 1976 г. Перец организира юбилейни изложби в Пловдив и София, представяйки развитието си като художник във Франция.
Давид Перец е носител на редица престижни международни отличия. През 1947 г. е награден с медал „Изкуство и култура“ – първа степен от Румъния. През 1952 г. получава награда от изложбата на Парижката школа, както и Наградата на Израел – едно от най-високите държавни отличия в страната. През 1957 г. е удостоен със сребърен медал от Парижката община за пейзажа „Пале Роял“, е посочено на сайта на арт галерия „Нюанс“.
Давид Аврам Перец умира на 28 май 1982 г.
На 22 ноември 2006 г. Съюзът на българските художници показва ретроспективна експозиция на Давид Перец (1906-1982) по случай 100-годишнината от рождението му в Националния изложбен център за съвременни изкуства на "Шипка" 6.
На 1 декември 2010 г. в галерията на Българския културен институт в Париж се открива изложбата „Давид Перец и семейство“, представяща за първи път творби на Давид Перец, съпругата му Иза Гершон-Перец и дъщеря им Ева Давид Перец. Експонатите са предоставени от семейните им колекции и включват редки или непознати произведения на Давид Перец. В изложбата е включена и творба на близкия им приятел Златю Бояджиев – масленият портрет „Иза Гершон-Перец“ от 1972 г, пише БТА на 26 ноември 2010 г.
/ВСР
/РШ/ДС/ отдел „Справочна“/
Използвани източници: БТА, ВИНФ, 21.11.2006 г.; БТА, ВИВФ, 26.11.2010 г.; Голяма енциклопедия България, т. 9, София, 2012, стр. 3358-3359; https://nuancegallery.bg/давид-перец-1906-1982/; https://alef-bg.org/bg/давид-перец-1906-1982/; СТЕФАНОВА, Невена. Книга за Давид Перец, Пловдив 1981 г., изд. „Христо Г. Данов“