В Русенският държавен архив се съхранява паметта на поколения българи. Тук се пази организирана и автентична информация както за дейността на ключови институции, така и за живота на бележити граждани-достойни фамилии, европейски възпитаници и знакови фигури с неоценим принос към националната ни история. Тази година отбелязваме 145 години от рождението на д-р Петър Пандурски - един от медиците, положили темелите на българското здравеопазване в новоосвободена България. Личност, която от дистанцията на времето е малко позната, но животът и делото му са тясно свързани с развитието на здравеопазването и социалния живот в Русе в периода след Освобождението до средата на XX век.  
Петър Колчев Пандурски е роден на 19 февруари 1881 година в град Трявна. Неговият прадядо Колчо (Недялко) е първият собственик на най-старата запазена къща в Трявна - Попангеловата, строена в края на XVIII век. Единият му син - Димитър Пандурски, наследява бащиния занаят - казаслък. Казасите са изработвали от коприна, лен и мека вълна различни украшения: нагръдници, подопашници и колани за коне; подвръзки и пискюли за подколенете на чорбаджийските потури; обшивки на мъжките селски дрехи; колани за жени, пискюли за фесове; кордони за часовници; колани и екселбанти за офицери и стражари; украси за женските сокаи и надглавници и други. С този забравен днес занаят прехранва своето семейство и Димитър Пандурски, който отглежда четирима сина и четири дъщери.
Един от синовете е Колчо Пандурски, баща на д-р Петър Пандурски, а най-малката от дъщерите е Гана, е майка на Ангел Кънчев
Петър Пандурски завършва основно образование в родния си град Трявна. Негов учител в първо отделение през учебната 1888/1889 година е Иван Попов, когото всички наричат Даскал Иван. Той учителства с Петко Р. Славейков и е негов сътрудник при събиране на народни песни и приказки.
След преместване на семейството в Русе, Петър Пандурски завършва с отличен успех Русенската народна мъжка гимназия „Княз Борис“, в реален отдел, през учебната 1899/1900 година.
В края на XIX век новоосвободената ни държава има нужда от специалисти във всички области. Петър Пандурски открива своето призвание в лекарската професия и получава две стипендии, за да следва медицина в Русия. Едната е държавна, а другата е осигурена от спомоществователя на Мъжката гимназия Константин Стателов. През 1903 година Петър Пандурски се записва за студент във Военно-медицинската академия в Санкт Петербург, която е водещият център за медицинско образование и наука в Руската империя. В началото на XX век там се обучават около 1000 студенти годишно, изграждат се школи в областта на военно-полевата хирургия, терапията, физиологията и неврологията под ръководството на изтъкнати професори. Академията е световно призната, с почетни членове сред най-добрите учени в областта на естествените науки и медицината. Петър Пандурски е
един от малкото българи, които имат лично участие и отношение към Първата руска революция през 1905 година
Поради тази причина заедно с други студенти-българи е изключен от университета за една година и завършва обучението си през 1909 година.
След дипломирането си д-р Пандурски се завръща в България и упражнява лекарската си професия в начало в Хисаря и в Сухиндол, преди да се върне в Русе. 
В началото на XX век участва в Първата световна война. През 1916 година санитарен поручик д-р Петър Пандурски е лекар на 2-ра дружина от 33-ти пехотен Свищовски полк. В Русенския архив са запазени негови рапорти с гриф „тайно“, в които той дава информация за: действието на задушливите газове върху организма и лекуване на заболелите; за броя на ранените и починалите; за състоянието на лазарета; за инжектирането против коремен тиф и т.н.
За заслугите си във войната
е награден от Министерството на войната с: Народен орден „За военна заслуга“, V степен, на военна лента; Орден „Св. Александър“, V степен, с мечове отгоре и Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 кл., без мечове.
След ужасите на войните, множеството ранени и убити, в настъпилото примирие, в периода 1919-1925 година д-р Пандурски започва работа като участъков лекар при IV-та амбулатория в Русе. От 1923 до 1924 година е лекар на Русенския затвор, а в периода 1925-1941 година е лекар на железниците в Северна България. След пенсионирането си през 1941 година продължава да упражнява лекарската си професия във фабриките „Постоянство“, „Мюлхаупт“ и др. 
Д-р Пандурски активно участва в обществения живот на града. Той е от лекарите, които полагат основите на здравеопазването в освободена България,
допринесъл за организирането на модерната медицинска помощ в региона
Член е на Съюза на лекарите в България, на Българския червен кръст и на русенската масонска ложа „Дунавска звезда“.
На 29 януари 1932 година русенският клон на Лекарския съюз избира единодушно ново настоятелство в състав: д-р П. Пандурски, председател; д-р Б. Овадиев, подпредседател; д-р Динолов и д-р Капитанов, секретари и д-р К. Чолаков, член кореспондент. Ръководството свиква редовни заседания, а дейността си отчита на годишните събрания. 
Д-р Пандурски често изнася здравни беседи с различна тематика, дава напътствия по медицински въпроси и проблеми. Част от тях публикува на страниците на периодичния печат - във вестниците „Русенска поща“ и „Железничарски подем“. Особено интересни и поучителни са статиите му „Минералните води и рационалното им използване при източника“; „Трявна като балканско летовище“, „Балканския курорт Трявна“, „Хигиена и обществени нрави“ и други.
Животът и делото на д-р Пандурски обхващат едни от най-динамичните години за Русе -
от превръщането му в най-европейския български град до трудните години на войните и последвалата промяна на политическия режим. През всички тези изпитания д-р Петър Пандурски запазва авторитета си на почтен гражданин и специалист, ползващ се със заслужен авторитет и доверие. Той умира през месец октомври 1966 година в Русе.

Д-р Надежда ЦВЕТКОВА
гл. експерт в Държавен
архив -Русе