Бъдещето на Антарктида трябва да бъде гарантирано, за да не я застигне съдбата на останалите континенти, казаха в интервю за БТА черногорските учени д-р Весна Мачич и д-р Александър Йоксимович.
Те са учени от черногорския Институт за морска биология към Университета на Черна гора. Мачич за втори път е част от българска антарктическа експедиция. Миналата година тя се занимава с изучаване на морското дъно, морските растения, защитени видове, също така с проучване на замърсяването, както и с картиране.
Йоксимович е ръководител на черногорската Лаборатория за морско рибарство и геология, а тясната му специалност е  зоология, ихтиология, морска ихтиология.
Тяхното участие в 34-тата българска антарктическа експедиция е резултат от сътрудничеството на Българския антарктически институт с чуждестранни учени, които нямат свой научен кораб или полярна база на Антарктида.
"По този начин се засилва сътрудничеството между балканските страни. Освен това за нас е изключително важно, че Черна гора има възможност официално да присъства на Антарктида и да дадем приноса си в изучаването на този регион, който е много важен за науката и за целия свят", разказа за БТА д-р Мачич. "По този начин достигаме до по-широката публика и показваме, че науката не познава граници. Показваме и това, че моретата нямат административни граници и замърсяването на водите на дадено място се пренася и до останалите".
Д-р Йоксимович допълни, че с д-р Мачич се възприемат като посланици на Черна гора, които показват на младите хора в родината си, че има кой да се погрижи за бъдещето им.
"Всички решения, които се взимат за бъдещето на глобално равнище, трябва да включват в сметките и бъдещите поколения, защото те също имат право на здравословен живот и здрава планета. Щастливи сме, че можем да бъдем сред около 4000-те учени, които всяка година правят проучвания на около 80 антарктически бази", посочи д-р Йоксимович.
Той допълни, че приносът на Черна гора в 34-тата българска антарктическа експедиция е по-задълбоченото изследване на морето, тъй като българските експедиции се съсредоточават предимно върху изследвания на сушата до този момент.
"Въпреки че Антарктида е най-отдалеченият от останалата част на света континент, за съжаление и тук има замърсяване. Това не са боклуци, изхвърлени от хора, които живеят тук - както е на другите континенти, а отпадък, който идва с водните течения или пък от научните бази и риболовните кораби, от туристическите круизни кораби. И всичко това се изхвърля на брега, а ние го изследваме", обясни д-р Мачич.
Д-р Мачич и д-р Йоксимович изследват наличието на пластмаса и микропластмаса във водата и по бреговете на Антарктида. Мачич посочи, че често местните животни възприемат тази пластмаса като храна и я поглъщат, което е много опасно, тъй като пластмасата влиза в хранителната верига и влияе на повече животински видове.
Двамата учени извършват проучванията си чрез пробовзимане на морска вода от различни точки, спускане на камери на дъното за наблюдение на екосистемата и взимане на проби от дъното, които се филтрират, за да могат да се разгледат микроорганизмите в тях. Те наблюдават отделно и количеството неорганичен отпадък, попаднал на плажовете, като пластмаса, хартия, гума и метал.
Резултатите от техните проучвания тази и миналата година ще бъдат обединени в общ труд, който да даде по-ясна представа за състоянието на морското дъно, наличието на микроорганизми и съответно за замърсяването с микропластмаса и по-големи отпадъци в Антарктида.
"Антарктида е изключително важен континент. С леда си и с това, което е, той влияе на останалата част от планетата и най-вече на климата. Обаче под влияние на човешката дейност и на него му се случват промени. Антарктида трябва да остане за следващите поколения такъв, какъвто е. Ако като цивилизация го унищожим, тогава следващите поколения просто нямат бъдеще. Антарктида трябва да се изследва, но трябва да се ограничи човешкото влияние тук в бъдеще. Трябва да се гарантира бъдещето на континента, защото той има влияние върху останалата част на планетата и не бива да го застига съдбата на останалите континенти, чиито екосистеми са вече нарушени. Времето ни изтича", заключиха двамата учени.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти Агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.