Глобалната доминация на една валута и движението на обменния й курс са две различни неща, както добре знаят ръководителите на финансовите институции в Европа и Америка. Има обаче солидни основания да се предположи, че усилията, които Европа полага за увеличаване на използването на еврото в глобален мащаб, могат да доведат и до известна преоценка на единната валута, пише Ройтерс.
Докато трансатлантическите отношения остават напрегнати, a председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреди, че има линии, които "не може да бъдат преминавани" след опита на президента на САЩ Доналд Тръмп да установи контрол над Гренландия, лидерите и финансовите ръководители на ЕС през изминалата седмица предприеха нов опит да подсилят икономиката на блока и да препозиционират отбраната му.    На фона на Мюнхенската конференция по сигурността неформалната среща на върха на ЕС миналата седмица даде нов тласък за задълбочаване на интеграцията на европейските капиталови пазари. Лидерите обсъдиха и възможността за разширяване на продажбите на съвместен дълг и разширяване на достъпа до еврото, ликвидността и финансирането в световен план. 
Някои от тези теми са били обсъждани и преди. Сега обаче има спешна необходимост да се действа и това се вижда от готовността на шест страни - Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия и Полша - да застанат начело в търсенето на решения "на две скорости", ако постигането на споразумение сред 27-те е твърде тромаво или бавно. Среща на върха на т. нар. формат Е6 е насрочена за началото на идния месец. Тези планове вероятно са необходими, макар и все още да не са достатъчни за разширяване на международната роля на еврото и да се абсорбира нервността, произтичаща от прекомерната обвързаност на света с долара в момент на огромни политически и икономически сътресения в САЩ.     Друг въпрос е дали тази желана по-голяма глобална роля няма да доведе до не толкова желано поскъпване на еврото. 
Докато ръководителите на финансовите институции от двете страни на Атлантическия океан обмислят вероятността за поне частична промяна в мащаба на доминацията на долара в златно-валутните резерви, търговията, фактурирането и ценообразуването на суровините, те имат различни възгледи относно евентуалните свързани с това последици за валутните курсове. 
Администрацията на Тръмп възприема "силния долар" най-вече от гледна точка на обхвата на валутата и широкото й използване в трансграничните финанси - като продължение на американската мощ, което не е пряко свързано с колебанията на самия валутен курс. Предполага се, че екипът на Тръмп вижда корекцията на надценения валутен курс на долара като неизменна част от глобалното преструктуриране в областта на търговията, което провежда.  Според валутни експерти като преподавателя в университета "Корнел" и бивш служител на Международния валутен фонд Есуар Прасад постепенното отслабване на обменния курс на долара е възможно, без това да навреди на международната му доминация.   В нова книга, публикувана този месец със заглавие The Doom Loop, Прасад обаче твърди, че тази доминация, дори да е трайна поради инерцията и мащаба й, може да е в центъра на нарастващата глобална икономическа нестабилност. А когато тя ескалира, търсенето на адекватни алтернативи неизбежно се засилва, както свидетелства и наблюдаваното напоследък рязко поскъпване на златото. 
"Макар че доминацията на долара може да бъде спасително въже във времена на криза, същата тази доминация има дестабилизиращ ефект в световен план. Тя излага другите страни на променливите и често недисциплинирани икономически и финансови политики на САЩ", казва той.  Сладко и горчиво 
Европа от друга страна очевидно иска да засили ролята на еврото, но изпитва далеч по-малък ентусиазъм към повишаването на валутния курс, което може да последва, най-вече защото това ще навреди на износната конкурентоспособност в период на голяма несигурност в световната търговия и би се отразило още повече инфлацията в региона, който отчита по-бавен растеж. 
Подобно на финансовите ръководители в САЩ, Европа би искала еврото да се радва на "изключителната привилегия" да бъде по-голяма резервна валута, но не и завишения валутен курс, който може да съпътства тази роля. Щом обаче американците могат да са доволни от постепенното отслабване на долара на валутните пазари и само умереното му използване, дали европейците биха били доволни от обратната ситуация? Главният икономист на група АКСА (AXA Group) Жил Моек заяви тази седмица, че разграничаването на ефекта върху валутния курс от глобалното използване теоретично е правилен ход, но би било трудно да си представим каквато и да е промяна, която да не се отрази на стойността на еврото. 
Моек подчертава, че при последния преход от една към друга доминираща резервна валута, настъпил преди повече от век - между двете световни войни, когато британската лира отстъпва водещата позиция на долара - доларът поскъпва в дългосрочен план.  Макар че тогава САЩ безуспешно се опитват да противостоят на това поскъпване, отбелязва той, търсенето на новата резервна валута от страна на световните инвеститори механично надделява. 
"Тезата ни в този случай е, че Европейската централна банка не може напълно да отдели подкрепата си за засилване на глобалната роля на еврото от паричната политика", заключава той.   Положителната страна е, че една "по-настъпателна роля" на еврото може да се отрази благоприятно на ЕС, като предизвика насочването от чуждестранни инвеститори на редовни финансови потоци към евроактиви в момент, когато Европа има нужда от това. По-силното евро освен това може да подпомогне прехода от икономика, за която износът има водеща роля, към модел на растеж, основан повече на вътрешното търсене. 
"За да се улесни този преход обаче, ще е необходима гъвкава парична политика, за да се избегне прекалено рязък спад в конкурентоспособността", заключва Моек. 
Ако в момента Европа има и усещането, че трябва да премине линии, отвъд които няма връщане, то тогава може би просто ще трябва да понесе последиците. 
(БТА) (Превод от английски език: Елена Савова)