Всяка антарктическа експедиция е различна, сегашната 34-та българска експедиция за мен е най-добре организираната и е с много новости. Експедицията има много богата научна програма, с много чуждестранни партньори и за първи път - кораб с български флаг, и то научноизледователски, достигна до самия континент Антарктида. По този начин доказахме на целия свят, на морския свят, че сме морска нация и можем да правим научни изследвания в най-трудните условия на Земята - в Южния океан. Това каза днес пред журналисти на летище „Васил Левски“ в София ръководителят на експедицията и на Българския антарктически институт - проф. дн Христо Пимпирев. 
Заедно проф. Христо Пимпирев у нас днес се завърнаха биотехнологът Кирил Кандиларов, писателят Васил Попов и журналистът Живко Константинов.
На летището пред журналисти проф. Пимпирев разказа за някои от акцентите в научната програма на 34-тата българска антарктическа експедиция. Има интересен проект с немски колеги от Университета в Хамбург, който ще продължи и догодина, по който се изследват морските течения, температурата и солеността на водата. Тези изследвания са свързани с топенето на ледниците и с глобалното повишаване на морското ниво. Така се вписваме в изследванията, които доказват една угроза за цялото човечество - повишаването на морското ниво, поясни проф. Христо Пимпирев.
Открихме първата научна съвместна лаборатория на Българския антарктически институт и на Обединените арабски емирства, каза проф. Пимпирев. Той добави, че тъй като сме регионален център на полярните изследвания, две гръцки морски биоложки - за първи път, с наша логистика и с инструктор, са се гмурнали с леководолази в тези води, които са с температура 2 градуса, за да изучават фауната на морското дъно.
„Лабораторията ни вече е населена и България може да се гордее с нея, защото я посетиха много чужденци - испанските, турските полярници, и казаха, че искат да я използват под наем, тъй като е много хубава. С лабораторията ни на Антарктида ставаме част от света и от световната научна общност, защото предоставяме условия за работа на ниво. В лабораторията ни през тази година дойдоха много учени от чужбина, но те са част от българската антарктическа експедиция“, каза проф. Пимпирев. 
Той обясни, че лабораторните изследвания трябва да завършат, за да се разбере какво става с тази уникална среда, която влияе на световния океан. Ние се включихме в изучаването му с нашия научноизледователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и от тази експедиция ще се получат много големи научни резултати. Днес корабът ни отплава от остров Ливингстън, отпътува на север и ще се срещне с българската общност в Комодоро Ривадавия в Аржентина. Като цяло, научната програма приключи, но тя започна още в средата на ноември. Антарктида се намира в най-суровата среда на Земята и не само аз, а и всички полярни изследователи, го определят като друга планета, обобщи проф. Христо Пимпирев.
По думите му научноизследователският ни кораб се очаква да акостира на пристанището във Варна на 9 април.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта тогава Вълчев.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти Агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.