Публиката има нужда от близък контакт с оперното изкуство и заслужава да ѝ се посвещаваме през цялото време, каза акад. Пламен Карталов
„От Вагнер отиваме към другия голям гигант Джузепе Верди - един паралел на два свята в музикалното творчество на световната оперна класика, който наистина заслужава да бъде поставен. Ние изпълняваме канона на Рихард Вагнер много точно, девет от неговите опери направихме на Байройтския фестивал, остава десетата. „Макбет", от друга страна, е едно заглавие, което дълго време не е поставяно на сцената на Софийската опера", каза акад. Карталов.
По думите на режисьорката Вера Петрова „Макбет" е една от най-красивите опери, една от най-страстните музикални партитури с изключителна звукова палитра.
Тя посочи, че има невероятна симбиоза между Шекспировия мрачен сарказъм, изведен в свръхестествените герои - в образите на Вратаря и на Стареца, и патетично страстният, красив, музикален език на Верди. Тази симбиоза превръща извеждането на историята в предизвикателство за всеки екип. Нашето голямо желание беше този път да се придържаме абсолютно твърдо към ремарките на Верди, като в същото време поднесем една интерпретация, която няма да наруши историята, която разказва „Макбет", каза още режисьорката.
„Търсихме един много интересен сценичен образ, който да е симбиоза между реалното и метафизичното в този текст. Така се родиха тежките архитектурни кулиси - остриета, които са едно напомняне за съответната историческа епоха, без дословно да я илюстрираме. В същото време пък ги съпоставяме с едни много неравни природни терени, които обрисуват света на вещиците и въобще пространството на свръхестествените сили", обясни художникът на постановката Мария Колева.
Хореографът на „Макбет" Риолина Топалова допълни, че за нея всеки проект, в който работи с режисьорката Вера Петрова, е предизвикателство, защото "тя много надълго и емоционално влиза в драматургията на всяко заглавие. Топалова посочи, че най-трудното е това, че режисьорката изисква да се постигне "пластическа одухотвореност не само в изграждането на образите, но и като емоционално състояние".
„Много добре познавам историята на Софийската опера и балет. Тя е много дълга, прекрасна и е отправна точка за всички оперни театри в България и не само", каза диригентът Алесандро Д’Агустини. По думите му в днешно време е необходимо да се поставя „Макбет", защото това „не е музейна опера", а произведение, което е свързано с темата за усещането за власт и за човека, изправен пред властта, която е изключително актуална в съвременността ни.
„Операта „Макбет" е едно от най-специалните за мен заглавия. Срещата ми с това произведение на Верди е още от съвсем ранна детска възраст, когато бях на три години. Моите родители Мария Венцеславова и Анастас Анастасов бяха водещи солисти на Русенската опера и изпълняваха ролите на Макбет и Лейди Макбет и така, още от тази епоха, в детската ми глава тогава са останали много мелодии, които после се насложиха и през разучаването на операта и при всичките постановки, в които съм участвал във България и чужбина до този момент", разказа Венцеслав Анастасов, който изпълнява партията на Макбет.
„За мен тази опера, този образ на Лейди Макбет, ще бъде дебют. Досега не съм си представяла, че ще се докосна до този образ, най-вече заради неговата многопластност, заради това, че е толкова интензивен и експресивен в своята проява", Радостина Николаева, която е в ролята на Лейди Макбет.
„Ролята на Лейди Макбет е изключително интересна и предизвикателна. Роля в крайни контрасти - динамически, вокално, актьорски. Това е история за една жена, която е много амбициозна и същевременно много влюбена в съпруга си. Тя прави невъзможното, за да го подкрепи, загърбвайки всичко женско, всичко скъпо за една жена, за да може да застане до него като скала, защото си дава сметка, че той е човек, който се стреми към властта, но няма достатъчно сили сам да я постигне", каза оперната прима Габриела Георгиева, която също влиза в ролята на Лейди Макбет.
В премиерния спектакъл в ролята на Лейди Макбет ще бъде Александра Ди Джорджо, която каза, че за първи път е в София и е изключително благодарна и щастлива от този факт. „Няколко пъти съм изпълнявала Лейди Макбет. Това е една роля, която изгради целия ми път, защото аз започнах като мецосопрано именно с тази партия. Така че вече съм едно драматично сопрано", каза още Александра Ди Джорджо.


Следете новините ни и в GoogleNews