В броя на вестник „Утро“ от 25 ноември 2024 година разказахме историята на изграждане на църковния салон в центъра на Русе и преобразуването му в оперен театър. Днес ви запознаваме с перипетиите, започнали през 1950 година, по поетапното преустройството на построения през 1935 година църковен салон.
Обектът се строи инцидентно и извънпланово. През 1949 година Градският народен съвет е заплатил 30 000 лева на църковното настоятелство за салона, който вече се нарича „Славянска култура“.
 Първият концерт на Държавният симфоничен оркестър в бившия църковния салон е на 4 януари 1948 година. Следват концерти на Ото Либих, Катя Решенова, проф. Константин Попов, Леон Суружон, а на 30 септември 1949 година проф. Панчо Владигеров изпълнява своя Концерт за пиано номер 3 с диригент Константин Илиев.
В зала „Славянска култура“ са изпълнени общо 46 концерта, последният е на 25 април 1950 година. От тази дата започва и преустройството на салона за нуждите на операта, а концертите се изнасят в кино „Москва“ на улица „Александровска“*. И докато артистичният състав е въодушевен от сполуките - първите премиерни спектакли през ноември 1949 година на „Травиата“, последвани от нови представления и обичта на публиката, облаците над новосъздадената Опера се сгъстяват.
Централните органи отказват да утвърдят нейния бюджет, докато не се реши въпроса със сградата
Спектаклите се играят на сцената на драматичния театър. Трудно е в детайли да се проследи какво се случва през следващите две години. Доверяваме се на спомените на първият директор Г. Чендов, който разказва как „съборената сцена зееше грозно..., обектът беше заграден с бодлива тел и замразен за неопределено време. Поради немарливостта на строителната организация и планиращите служби в Градския съвет, строителството беше изостанало... Всеки ден обикалях строежа и с болка откривах, че складираните строителни материали се прехвърляха на други обекти. Моите енергични възражения не тревожеха никого“.
Операта е осигурила своевременно и няколко консултанти - режисьора Драган Кърджиев от софийската опера и ръководителя на художественото осветление на Народния театър „Иван Вазов“, които са изготвили добре обмислено предложение за необходимото преустройство на църковния салон, за техническите инсталации, за новите помещения и за най-целесъобразната връзка между тях.
Обяснение за липсата на документация
по строителството, проектиране, финансиране и пр. на една от емблематичните сгради на Русе откриваме в Доклад на министъра на културата Рубен Аврамов до председателя на Министерския съвет от 30 май 1955 година. Въз основа на изложението на министъра е отпуснат допълнителен лимит за окончателното довършване на операта и кино „Москва“.
„Обект „Народен театър“ в гр. Русе (така в документите е вписано изграждането на операта - б.а.) е извършван на няколко етапа - пише в доклада. През 1949 г. е решено да се преустрои черковния салон, служещ за кино в Народен театър, като се извършват дребни преустройства и нова сцена. През 1952 г. е започнат строежът на две крила по на три етажа към новопостроената нова сцена и е решено да се преустрои и самия салон, като към него се пристрои предна представителна част с необходимите фоайета, гардероби, пушални и две главни стълбища. За изпълнение на обекта не е имало цялостен предварителен план и документации, а чрез частични преустройства и пристроявания от старата съществуваща сграда почти нищо не е останало.
Тъй като работата се е извършвала разпокъсано
в документациите не са били уточнени всички видове работи и количества... До края на 1954 г. общо по това приспособяване на съществуващия киносалон в театър са изразходвани 6 348 290 лв., от които за втория петгодишен план са били запланувани два милиона лева, а са изразходвани 3 730 хил. лв., без обекта да бъде пуснат е експлоатация. За окончателното довършване на обекта са необходими още 950 хил. лв.“ 
Няма точни сведения кой е архитектът на преустройството. Георги Чендов споменава, че в проектирането помогнал архитект Стойне Христов, но не и кой е автор на проекта.
По сведения, събрани от арх. Венцислав Илиев, главен проектант е габровският архитект Пенчо Бонев
От 1952 до 1958 година той работи в Русенската проектантска организация. Участва в проектирането на Русенска опера, Дом на културата на транспортните работници, хотел „Дунав“, хотел „Липник“, училища и жилищни кооперации. В юбилейния бюлетин на Районна проектантска организация Русе от 1968 година е написано, че „сградата на Народната опера се създаде от колектив проектанти при участието на проф. Д. Цолов, арх. П. Бонев, арх. Иван Манов, арх. Ст. Христов и др. Трудната задача на основата на стар концертен салон да се изгради оперен театър е решена сравнително сполучливо, що се отнася преди всичко до общото обемно - архитектурно изграждане и решаване на вътрешното пространство. При решаване интериорите на фоайетата и кулоарите, детайлите на вътрешната архитектура, са постигнати много добри резултати в духа на приетите през този период архитектурни принципи“.
Трудностите са преодолени успешно и на 5 февруари 1956 година е първата премиера на новата сцена -
операта „Евгений Онегин“ от Чайковски, създадена по романа в стихове на А. С. Пушкин.
„В началото на 1956 г. предстоеше влизането ни в новата оперна сграда“ - пише Георги Чендов в „Пауново перо“. - Строителните работи бяха на привършване и всички очаквахме с трепет радостното събитие. Всъщност ставаше въпрос само за откриване на сцената...“.
Увлекателният разказ на първият директор на операта с неподправено чувство за хумор неусетно ни пренася в мразовитите януарски дни преди 70 години, когато предстои най-важното събитие за младия русенски оперен театър - откриване на сградата! Премеждията около довършителните строителни работи по преустройството на църковния салон в оперен театър днес може би биха предизвикали усмивка, но тогава
проблемите с преместването в новата недовършена, студена сграда са сериозно изпитание за ръководството и колектива
Една ранна сутрин, след командировка в София, директорът слиза от нощния влак и решил да прескочи до „нашия Дворец“ (днес сградата на кукления театър, тогава се помещава администрацията на операта и репетиционни зали) и вижда „върху тротоара, и дори направо върху уличния паваж, бяха разхвърляни пиана, стативи, бюра, шкафове. А на всичкото отгоре - ръмеше студен дъждец... Грабнах слушалката на телефона, но кой тогава имаше домашен телефон? Наложи се да обикалям квартирите на служителите и да ги събирам един по един“. Бързо са пренесени инструментите, архива, мебелите в новата града, където „нито едно помещение на беше напълно завършено“, стълбищата без перила и мозайка, свистят оксижени, вият оглушително шлифовъчни машини, цари безредие и хаос! Строителните дейности привършват, майсторите на изкуствения мрамор „накараха всички да ахнат от възхищение пред имитаторските им способности“. „Операта ни заблестя и засия като малахитова шкатулка“, пише Чендов. Навън прехвърчат снежинки, с минусови температури - хубава истинска русенска зима, а парното ще бъде пуснато за премиерата.
Всички репетират с палта, включително и балерините!
Режисьорът Илия Иванов, който „не беше от припрените хора“, наблюдава артистите скрит в яката на балтона си, с чаша кафе и цигара. На сцената репетират Кирил Кръстев, Пенка Маринова, Мария Бохачек, Неделчо Павлов, Стоян Велев, певиците напълно покриват вокалните партии, хорът звучи богато и красиво. Диригентът Ромео Райчев, познава в детайли партитурата, „постановката на „Евгени Онегин“ обещава да бъде на добро професионално равнище“.
Дни преди премиерата на посещение в Русе пристига зам.-министър Иван Башев. Той е поканен от ръководството на Драматичния театър, което проявява претенции към новата сграда за подялба на административните помещения. И веднага след заминаването на зам.-министъра и преди театралният директор да пренесе кабинета си, Чендов издадава изпреварваща заповед - администрацията на операта незабавно да заеме оспорваните помещения.  
Но най-неприятната изненада престои - в деня на премиерата елегантно облечените дами и кавалери с възхищение разглеждат лъскавите черни колони, мозайките, апликациите, настаняват се в плюшените кресла и... започват да потръпват - от декоративните решетки лъха студен въздух.
Едва дочакали антракта, посетителите се втурват към гардеробите, а артистите - към електрическите котлони в гримьорните
В следващите дни опитни огняри от „Речно плаване“ сменят парния котел и постепенно салонът и останалите помещения започват да се затоплят. 
И още една колоритна случка „докато „въртяхме“ „Онегин“ разказва Чендов. В Русе пристига „народният генерал“ Добри Терпешев. Той е около месец в града и присъства на всеки оперен спектакъл. „През антрактите излизаше във фоайето към ложата превъзбуден и недоволен. - Какво иска Онегин, сам не знае. Дали момичето не е хубаво, дали не е умно, дали не е скромно? Кютюк човек!... Какви ли не ги е имало в царска Русия... Веднъж нашият секретар се опита да се пошегува: - Ерген човек, бате, както казват русите - холостяк! Такива като него и като мен трудно се лъжат. Бай Добри спря поглед върху клоунската физиономия на Фалана и съвсем не на шега каза: - Де, дърво де! Фалана преглътна следващото си остроумие“.
Днес, 70 години по-късно, потомците на почитателите на оперното изкуство ще се насладят, по време на 65-ия Международен фестивал „Мартенски музикални дни“, на  новата продукция на операта „Евгений Онегин“ от П. И. Чайковски.
Идеята на директора на операта и режисьор на нова продукция е възстановка на спектакъла, създаден и изпълнен преди 70 години
За това допринасят много документалните фото-материали, както и съхранените проектни скици на костюмите в художествения архив на Операта. Това са майсторските работи на автора на костюмите Ани Хаджимишева и на сценографа Цанко Войнов, които днес са възстановени по старите проекти от костюмографа Яна Дворецка и графично претворени от русенските художници Виолета Радкова, Еслица Попова, Нина Лишовска и Радослав Радославов. В оригиналната творческа концепция те наподобяват нежно-сантименталното открехване на стар фото-албум, между чиито страници в пълния си блясък оживяват героите на Пушкин и Чайковски.
„Огромно беше желанието и амбицията на настоящото ръководство на Русенската опера да открие наново реконструираната и модернизирана сцена на русенския оперен театър по същия тържествен начин с изпълнение на същото оперно заглавие - каза Пламен Бейков. Поради стечението на много обективни обстоятелства това не може да се случи в пълния блясък и в дългоочакваната цялост на изпълнение на мечтите на творците, които живеят и работят в този свещен за русенци дом... Красивата постановка, изпълнена в епохата на създаването на творбата е знак за приемственост, знак за историческа памет, знак за упорството на характера и силата на просветения ум - достойнства на гражданите на Русе, които ще спасят и ревниво ще пазята достиженията на изкуството и културата, заченати, родени и отгледани в историческия дом на Русенската опера“.
* Кино „Москва“, бивше кино „Модерен театър“, е построено 1911 г. След като е затворена зала „Славянска култура“, концертите се преместени в дружественото кино „Москва“. Преустройството му започва през 1956 г. с разпореждане на МС от 23 юни 1955 г. (днес магазин „DM“).

Д-р Веселина АНТОНОВА
архивист на Държавна опера-Русе