Шестдесет и шест на сто от участниците в годишната анкета на Българската стопанска камара (БСК) очакват икономически спад през 2026 г., а други 13 на сто не очакват промяна, сочат резултати от проучване на Камарата „2025 г. през погледа на бизнеса".
Онлайн допитването е проведено в периода 7 ноември – 7 декември 2025 г. сред 847 микро-, малки, средни и големи предприятия от всички сектори на икономиката и от цялата страна.
За сравнение, в анкетата „2024 г. през погледа на бизнеса“ 41 на сто от респондентите са очаквали икономически спад през 2025 г., а 21 на сто – запазване на текущото равнище. Проучването се осъществява за 21-ва поредна година и има за цел да оцени състоянието на бизнеса в условията на променлива макроикономическа среда.
По данни на БСК традиционно между 30 и 40 на сто от участниците в годишните анкети са оптимисти за развитието на икономиката. Най-нисък дял на оптимистите е отчетен през 2011 г. (13 на сто) и през 2020 г. (11 на сто), когато песимистичните нагласи достигат съответно 71 и 70 на сто.
След отшумяването на КОВИД-кризата през 2021 г. традиционният оптимизъм се завърна за кратко, но той бързо беше попарен от реалността, отчитат от камарата. В тазгодишното проучване отново преобладават песимистите (66 на сто).
Рискове пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, и непрекъснато покачващата се цена на труда. Притесненията у бизнеса се коренят основно в продължаващите (и с необозрим във времето край) международни и национални кризи и политическите турбуленции, които водят след себе си нестабилност и неяснота, невъзможност за прогнозируемост и планиране.
Пречките
Като най-големи пречки пред бизнеса анкетираните посочват липсата на работна ръка, бюрокрацията, регулаторната тежест, често променящата се нормативна уредба и корупцията. Като сериозен проблем се очертава и неефективната съдебна система.
За преобладаващата част от анкетираните високите цени на суровините, материалите и енергийните ресурси, както и неконтролируемият и необоснован ръст на доходите създават сериозни проблеми, което ги принуждава да увеличават крайните цени на продукцията си и да съкращават разходи (основно инвестиции).
Плановете
Очакванията за покачване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара повечето работодатели да включват в плановете си за 2025 г. ръст на възнагражденията. Плановете за увеличение на минималната работна заплата в най-голяма степен се отразяват върху инфлационните процеси – повечето работодатели възнамеряват да калкулира този допълнителен разход към цените на стоките и услугите.
В отговор на икономическата криза, около 40-43 на сто от анкетираните планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги, а всеки трети ще търси нови пазари.
Сред приоритетите на бизнеса за 2026 г. са инвестициите в развитие/обучение на персонала, както и инвестициите в енергоспестяващи технологии и дигитализация на производството.
В условията на неясни перспективи, бизнесът запазва висока степен на песимизъм, затова очакванията и плановете му за бъдещето са твърде предпазливи и подчинени на прагматизма, обобщават от БК.
БСК отчита, че анкетата е проведена в периода на обсъждане на варианта на държавен бюджет, за който Камарата също предупреди, че залага мерки, които могат да породят нов инфлационен натиск и рискове за финансовата стабилност.
Оценките за 2025 г.
Участниците в анкетата на БСК дават преобладаващо негативна оценка и на състоянието на бизнес климата, и на състоянието на собствените си фирми.
Песимизмът сред българския бизнес през 2025 г. е породен от съвкупността на външни шокове (международната геополитическа обстановка, продължаващата война в Украйна, енергийната криза), техният последващ ефект, висока инфлация и производствени разходи, забавящо се търсене, продължителна политическа нестабилност и други вътрешни проблеми като недостиг на кадри и тежка администрация. Тези фактори действат едновременно и усилват усещането за несигурност, което кара предприятията да ограничават очакванията си и да се фокусират върху оцеляването, вместо върху растежа, и то насред процес на преминаване към нова валута от 1 януари 2026 г., отбелязват от БСК
След поредицата кризи (КОВИД-19, ръст на цените на енергоносителите, война в Украйна) вече се наблюдава и забавяне на глобалния икономически растеж, като огромна част от българските предприятия очакват собствените им резултати да се влошат заради отслабването на световната икономика.
Песимистичните нагласи се подхранват и от прогнозите за свиване на поръчките и търсенето, както вътрешно, така и външно.
Вътрешнополитическата обстановка също има силен негативен ефект върху бизнес климата.
Липсата на устойчиво управление и реформи засилва несигурността и прави дългосрочното планиране трудно. Представителите на бизнеса отбелязват и дефицит на партньорство между бизнеса и държавните институции, като доверието в изпълнителната, законодателната и съдебната власт е почти нулево.
Продължава и недостигът на работна ръка, както и регулаторните пречки. Предприятията продължават се оплакват и от корупция в администрацията. Несигурността около държавната политика също допринася за песимизма.