Обичам усещането за нещата, които стоят под повърхността, за нещата, които не са изрично изразени, казва британският режисьор Джон Шлезинджър, от чието рождение се навършват 100 години.
Той получава „Оскар“ за филма си „Среднощен каубой“ (1969), а за Darling (1965) и Sunday Bloody Sunday (1971) е номиниран за престижната статуетка.
„В своите филми Шлезинджър улавя тежкото положение на аутсайдерите, които се борят за оцеляване в съвременното общество“, пише „Ню Йорк таймс“. 
Според изданието той, повече от много други режисьори от неговия ранг, е еднакво умел в работата си с американски и британски теми. Като англичанин, той първо си спечелва репутация с три смели филма през 60-те години – A Kind of Loving, „Били Лъжеца“ (Billy Liar) и Darling. Лидер е на британската нова вълна, но за разлика от неореализма на Карел Рейз и други, филмите му оставят място за мечтите и стремежите на работническата класа.
Говорейки за темите в своите филми, Шлезинджър пояснява, че героите му „се опитват да достигнат и да установят контакт с други хора“ и попадат в „един вид компромис, извличайки най-доброто от ситуацията, като същевременно запазват предпазния клапан на фантазията“.
„Обичам усещането за нещата, които стоят под повърхността, за нещата, които не са изрично изразени. В Darling например под маската на героинята, иначе умна жена, се крие човек, който никога не се е успокоявал и винаги се е надявал, че ще се появи нещо по-добро“, казва режисьорът.
Филмите на Шлезинджър са като маяк за актьорите, които правят едни от най-добрите си роли в неговите произведения: Том Кортни в „Били Лъжеца“, Джули Кристи като звездната моделка в Darling (получава „Оскар“), Питър Финч като хомосексуалния лекар, изоставен от любовника си в Sunday Bloody Sunday, Дъстин Хофман като Рацо Ризо, недодяланият и колоритен обитател на улиците на Ню Йорк в „Среднощен каубой“.
Холивудският период на режисьора започва през 1969 г. именно със „Среднощен каубой“, в който Рацо (Хофман) и неговият спътник каубой (Джон Войт) откриват сродство като аутсайдери в едно отчуждено общество. Филмът печели три награди „Оскар“ – за най-добър филм, за режисьор и за адаптиран сценарий, припомня „Холивуд рипортър“. 
През 1976 г. Шлезинджър филмира трилъра на Уилям Голдман „Маратонецът“, с участието на Дъстин Хофман и Лорънс Оливие (номиниран за „Оскар“ за тази роля) в провокативно съчетание на актьорски стилове – натуралистичен американски и класически британски. 
Джон Шлезинджър е роден в Лондон през 1926 г. Баща му е педиатър, който свири на виолончело, майка му – на цигулка, а самият той – на пиано. Въпреки че се занимава активно с музика, като младеж той иска да стане архитект. По време на Втората световна война служи в британската армия и забавлява колегите си войници с фокуси. Интересът му към илюзионното изкуство, казва той, „може би бе първата проява на амбицията ми да превеждам образи и илюзии от живота на екрана“. Това е период, който по-късно той възкресява във филма Yanks („Янки“), разказващ за американските войници, разположени във Великобритания по време на войната, пише „Ню Йорк таймс“. 
След войната Шлезинджър учи английска литература в Оксфордския университет и се присъединява към Оксфордското театрално дружество, където много бъдещи актьори и режисьори правят първите си стъпки. Играе в Оксфорд, а след дипломирането си се появява на сцената и в няколко филма.
Работи по документална поредица за програмата „Монитор“ на Би Би Си, а след това създава първия си филм, документалният Terminus, който разказва как минава един ден на лондонската гара „Ватерло“ и печели „Златен лъв“ във Венеция.
Това го води до режисирането на игрални филми, като започва с A Kind of Loving през 1962 г., в който Алън Бейтс и Джун Ричи играят двойка, попаднала в капана на работническото ежедневие в Манчестър.
„Били Лъжеца“ затвърждава репутацията му, a Darling не само взима три награди „Оскар“ (от общо пет номинации), а и е обявен от нюйоркските филмови критици за най-добрия филм на годината.
Шлезинджър продължава изследването на сексуалността в Sunday Bloody Sunday, в който лекар (Питър Финч) и разведена жена (Гленда Джаксън) са влюбени в млад скулптор (Мъри Хед). „Всеки, който някога е имал неудовлетворяваща емоционална връзка и не знае как да я прекрати, всеки, който иска да излезе от нещо болезнено, без да нарани някого, може да се идентифицира с тези хора“, коментира режисьорът и добавя, че се идентифицира и с тримата герои. 
Във филма The Day of the Locust („Денят на скакалците“) той разказва за Холивуд през 30-те години на миналия век. Целта му е да избегне носталгичния тон и да се фокусира върху това, което нарича „хората скакалци – тези, които изглеждат отчаяни и сякаш идват в Калифорния, за да умрат“. За да постигне нужния ефект, той набира статисти от улицата, смесвайки ги като фон със звездите на филма Доналд Съдърланд и Уилям Атертън.
Шлезинджър режисира и пиеси – например „Юлий Цезар“ с Джон Гилгуд в Лондонския национален театър, както и опери, но през цялата си кариера остава отдаден на киното. Сред по-късните му филми са „Магистралата Хонки Тонк“ (1981), Madame Sousatzka (1988), Pacific Heights (1990) и „Невинните“ (1993). Последният му филм е „Почти идеално“ (The Next Best Thing, 2000) с Мадона и Рупърт Еверет.
През 1998 г. режисьорът минава през сърдечна операция за четири байпаса, а на 1 януари 2001 г. получава инсулт. Умира на 25 юли 2003 г. в Палм Спрингс, Калифорния, на 77-годишна възраст. Една част от праха му е погребана до родителите му, а другата е заделена, за да бъде погребана по-късно до неговия партньор Майкъл Чайлдърс.
Въпреки многото си успехи, Шлезинджър често среща трудности при стартирането на някои проекти. Както сам казва: „Под фасадата на обещанията се крие цялата фрустрация. В студиото хората се обличат, за да се подготвят за фантазията на филма, но се отнасят с тях като със стоки.“ И обобщава: „В Холивуд всичко е временно. Сградите, богатството и репутацията изчезват бързо“.