Мобилизацията за предсрочен вот е висока – 56% декларират твърда готовност да гласуват, което може да доведе до активност, сравнима с тази от пролетта на 2021 г., показват данни на „Маркет линкс“.
Данните са от национално количествено проучване, финансирано и реализирано съвместно от БТВ и „Маркет линкс“. Обемът на извадката е 1019 души над 18 години в страната. Периодът на провеждане е от 7 до 13 февруари 2026 г. Методът на регистрация е пряко лично интервю и онлайн анкета.
Според данните в следващ парламент може да се очаква да присъстват между четири и шест политически формации.
Ако изборите бяха тази неделя, за формация с лидер Румен Радев биха дали вота си 25,6% от гласуващите, за ГЕРБ-СДС – 15,4% от гласуващите, за „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) – 12,5% от гласуващите, за „ДПС-Ново начало“ – 10,5% от гласуващите, за „Възраждане“ – 4,5%, за „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) – 2,5% от гласуващите, за „БСП – Обединена левица“ – 2,3% от гласуващите, за „Величие“ – 1,7% от гласуващите, „Има такъв народ“ (ИТН) – 1,5% от гласуващите, „Алианс за права и свободи“ (АПС) – 0,4% от гласуващите, сочи проучването. За друга формация биха дали вота си 3,1% от гласуващите, а с „Не подкрепям никого“ биха гласували 1,7% от отишлите до урните. 
Дълго коментираната поява на Румен Радев в борбата за изпълнителната власт беше заявена открито, но все още не е обективизирана в конкретна коалиция, въпреки направените заявки, отбелязват от „Маркет линкс“. Това налага уговорката, че при липса на конкретно име на формацията и на водачите на листи в многомандатните избирателни райони, се намираме в ситуация, в която измерваме проекцията на все още несъществуващ реално феномен, посочват анализаторите, като допълват, че въпреки това опитът от последното десетилетие показва, че резултатите от проучванията могат да бъдат достатъчно добър ориентир за моментните нагласи. Появата на нова формация, водена от Радев, води до значително преструктуриране на политическия пейзаж, като потенциално може да се превърне в първа политическа сила при предсрочни избори, отбелязват още от „Маркет линкс“.
Доверието в институциите остава критично ниско, като правителството и Народното събрание се доближават до най-неблагоприятните си стойности за последните години, коментират анализаторите. 
Според техните изводи общественото усещане за криза се задълбочава, като негативните оценки за развитието на страната достигат нива, характерни за периоди на политическа нестабилност през 2024 г.
Подкрепата за членството в Европейския съюз (ЕС) и НАТО остава доминираща, но се наблюдава осезаем ръст на нагласите за напускане, особено по отношение на ЕС, отбелязват от „Маркет линкс“ на базата на данните.