Във време на нарастваща енергийна криза в Куба, жителите на столицата Хавана се приспособяват към недостига на електричество с подръчни средства - някои събират запаси от дървени въглища, а други инвестират в слънчеви панели, пише Франс прес.
По пътя в покрайнините на Хавана продавачи предлагат въглища директно на асфалта, а някои използват саморъчно изработени печки, направени от стари барабани на перални машини. „Всички знаем какво ни очаква. Няма гориво в страната, трябва да търсим алтернативи“, казва 53-годишната държавна служителка Нюрбис Ламот Роберт, която току-що е закупила малка печка на дървени въглища.
Цената на чувал въглища достига 2600 песо (около 5,25 долара), почти половината от средната заплата в страната. Много семейства не могат да си позволят генератори или малки литиеви батерии, затова въглищата остават най-достъпната опция. Търговците съобщават, че продажбите са се увеличили значително, като вече не се обслужват само ресторанти, а все повече домакинства.
Експерти посочват, че Куба е изправена пред сериозни икономически трудности през последните шест години, с недостиг на стоки и енергия, който се е задълбочил през последните две години. Американското ембарго, което ограничава доставките на петрол към страната от повече от 60 години, допълнително усложнява ситуацията и предизвиква тревога сред населението.
Отчаяни
Кубинците, някои от които вече са преживели сериозната икономическа криза, последвала разпадането на СССР през 1991 г., тогавашния основен доставчик на петрол за Куба, се опитват да се адаптират, принудени постоянно да реорганизират ежедневието си.
Някои по-богати кубинци търсят спасение в инвестирането в слънчеви панели, чиито инсталации се увеличават от 2024 г. благодарение на облекчен внос. Собствениците на частни фирми за монтаж съобщават за рекорден брой поръчки, а екипите работят дълги часове и през уикендите.
„Хората са отчаяни, искат да намерят решение“, каза пред АФП 42-годишният Рейниер Ернандес, собственик на частна компания за монтаж на слънчеви панели. Той е изправен пред нарастващо търсене през последния месец.
Между телефонните разговори, подготовката на оферти и организирането на работата на двайсетте си служители, които работят по цял ден, включително и през уикендите, Ернандес не е спирал да работи от средата на януари.
„Дори не успях да си почина през последните две седмици“, потвърждава Орли Естрада, 30-годишен ръководител на екип. „Понякога се прибирам в един часа сутринта“ и „винаги има повече клиенти, които се обаждат непрекъснато“, казва той.
Въпреки това цената на една малка слънчева инсталация, която струва около 2000 долара, остава непосилна за голяма част от кубинците, които са принудени да разчитат на по-достъпните алтернативи като дървени въглища.