Рубриката „Психология за всеки“ е предназначена да разяснява и прави достъпни различни теми от психологията за широката аудитория. В нея ще откривате статии, които разглеждат важни въпроси за личното развитие, подобряването на взаимоотношенията и методи за справяне с ежедневните предизвикателства. Тази рубрика има за цел да предложи подкрепа и насоки на всички, които искат да разберат по-добре себе си и хората около тях. Темите ще бъдат поднасяни на разбираем и практически насочен език, за да бъде психологията достъпна за всеки, който иска да обогати живота си и да се чувства по-свързан и устойчив.
„Вярвам, че психологическото познание е мощен инструмент за позитивна промяна“, казва Диана Балканджиева. Тя е магистър психолог и семеен терапевт. 
Базов психотерапевт по позитивна психотерапия и член на Дружеството на психолозите в Република България.
Преминала е обучения и специализации в областта на арт-терапията; семейни и бизнес констелации; консултиране при хранителни нарушения и емоционално хранене; НЛП (невролингвистично програмиране); работа с метафорични карти и коучинг за родители. 
За информация и контакт: телефон 0897 286 671 и https://dianabalkandjieva-psychologist.com/

В ден като 14 февруари хората обикновено говорят за подаръци, традиции, жестове и празнични клишета. Някои отбелязват Свети Валентин, други Трифон Зарезан, трети не искат да празнуват нищо. Но независимо от личните предпочитания, има един въпрос, който стои над празника, над датата и над всички ритуали:
Как обичаме?
Защото любовта не е червено сърце от картон, нито вечеря на свещи. Любовта е език.
Дълбок, древен, личен език - често различен за всеки човек. Ние не казваме „обичам те“ по един и същ начин. Понякога го казваме с думи, понякога с тишина, понякога с грижа, понякога с жест. И най-голямата грешка, която допускаме във връзките си, е да очакваме, че любимият трябва да обича както ние обичаме.
Но истината е обратната: любимият обича по своя си начин. И той може да бъде различен от нашия.
Петте езика на любовта 
В психологията описваме пет основни начина, по които хората изразяват любов.
Но зад тези „езици“ стоят цели светове - детство, преживявания, рани, копнежи, навици, мечти.
Любовният език не е схема, а биография.
И ако го разберем, можем да разберем не само партньора си, но и себе си.
1. Езикът на докосването - „Аз те усещам“
За някои хора любовта живее в ръцете им. В онова леко докосване по гърба, което казва повече от дълга реч. В хванатата ръка в тишината на улицата. В прегръдката, която разсича тревогата на две. Това е любов, която казва: „Ти си тук. Аз съм тук. И в този контакт има сигурност“. Хората с този език често идват от домове, в които им е липсвала топлина. Те не търсят романтика - търсят принадлежност.
2. Езикът на времето - „Ти си мой приоритет“
Някои хора обичат, като дават време. Чисто време. Пълно внимание. Разговор без телефон. Присъствие без разсейване. Те не искат букети. Те искат да бъдат важни. Да бъдат избрани. Да не бъдат оставени „за после“. Когато стоят с теб, светът спира. Тяхното „обичам те“ е: „Аз съм тук, защото искам да бъда тук“.
3. Езикът на думите - „Кажи ми го“
Има хора, които се хранят с думи. Не защото са несигурни, а защото думите са мост към тяхната душа.
„Гордея се с теб“.
„Благодаря ти“.
„Обичам те“.
„Разбирам те“.
„Тук съм“.
Те не са „по-емоционални“. Те просто имат вътрешен свят, който се разтваря чрез реч.
Те чуват любовта. И това чуване ги лекува.
4. Езикът на грижата - „Нека ти помогна“
Тук любовта е действие. Не думи. Не подаръци. Не докосване. А действие: Сготвено ястие. Оправено легло. Прегледани документи. Организиран ден. Тихо поето задължение, което ти сваля тежест от раменете. Това е любов, която казва: „Искам да ти е по-леко. Искам да ти помогна да дишаш“.
5. Езикът на подаръка - „Мисля си за теб“
Това не е материализъм. Не е глезене. Не е „купи му/ й нещо“. Подаръкът за тези хора е символ. Жест. Спомен. Маркер от времето. Една книга, която ти напомня за него. Една мидичка, която е взел от плажа, защото си му минал през ума. Един ключодържател от място, което ще посетите двамата. Това е езикът на вниманието. „Видях това и помислих за теб“.
Но има нещо по-голямо от всички езици на любовта
Любовта е мост. И понякога мостът трябва да бъде построен между два различни свята.
Един обича с докосване. 
Друг - с време. 
Трети - с думи. 
Четвърти - с грижа. 
Пети - с подаръци. 
И никой не е прав или грешен. Всеки е просто различен.
Любовта не е да кажеш: „Обичай ме както аз обичам“. Любовта е да кажеш: „Нека се срещнем по средата. Нека научим езиците си един друг“. Това е зрялост. Това е партньорство. Това е истинска интимност - не телесна, а душевна.
Свети Валентин: Празник на езиците на сърцето
Вместо да бъде сладникав празник, Свети Валентин може да бъде много по-дълбок. Ден, в който да се запитаме: „Какъв език говори любовта ми? Разбирам ли езика на любимия? Кога за последно му казах „обичам те“ на неговия език, а не на моя? Кога бях истински, автентично, човешки до него?“.
Понякога едно „Разбирам как ти обичаш“ е по-силно от всички празнични вечери и подаръци.
Любовта е превод, а не очакване
Любовта не е съвпадение, тя е превод. Изкуство. Мъдрост между две души. И най-хубавото е, че на всеки език звучи различно, но означава едно и също:
„Виждам те.
Чувам те.
Избирам те“.
Това е истинският подарък за Свети Валентин - да дадем любов на езика, на който другият я разбира. И да получим любовта на езика, който нашата душа говори.
Как да открием любовния език на партньора?
Пет начина да разчетем езика на сърцето на човека до нас
Любовта не е само това, което чувстваме - тя е и това, което разбираме.
А често най-голямото недоразумение между двама души е, че говорят на различни любовни езици, без да го знаят.
Ето как да разбереш езика на партньора си -  внимателно, нежно и без да го изпитваш.
1. Наблюдавай как той показва любов
Хората най-често дават това, от което самите те имат нужда.
Ако постоянно те докосва - неговият език вероятно е физическа близост.
Ако ти прави услуги - грижата е неговият начин да покаже любов.
Ако ти носи малки изненади - говори на езика на подаръците.
Ако иска много разговори - думите са неговият мост.
Ако иска да сте заедно - времето е неговият израз.
Неговият начин да обича е неговият език.
2. Вслушай се в това, от което се оплаква
Оплакването е обратната страна на нуждата.
Какво казва най-често?
„Нямаме време за нас“ - езикът му е време.
„Не ми казваш нищо“ - езикът му е думите.
„Никога не ме прегръщаш“ - езикът му е докосване.
„Всичко сам/а правя“ -грижата е неговият начин да получава любов.
„Не се сещаш за мен“ - жестовете са важни за него.
В оплакванията има подсказки.
3. Виж кое го прави щастлив
Не по принцип - а в детайли.
Усмихва ли се, когато го докоснеш?
Разцъфтява ли, когато говорите дълбоко?
Светва ли, когато прекарвате време сами?
Омеква ли, когато му помогнеш с нещо?
Разтопява ли се от малки символични подаръци?
Щастието му е компасът към неговия любовен език.
4. Попитай го, но не директно
Много хора не знаят кой е техният език.
Попитай го по друг начин:
„Кога се чувстваш най-обичан/а от мен?“
„Какво правя за теб, което ти е най-ценно?“
„Кое ти носи спокойствие и близост?“
Тези въпроси отварят душата, не я изпитват.
5. Наблюдавай какво най-много дава в трудни моменти
Когато човек е тъжен или уплашен, естествено се връща към истинския си език:
Търси прегръдка - докосване.
Иска разговор - думи.
Иска да сте заедно - време.
Иска помощ - грижа.
Иска жест - подарък/символ.
В тъгата човек показва най-истинската си нужда.
Любовният език на партньора не е загадка.
Той е навсякъде - в жестовете, в поведението, в реакциите, в тишината дори.
Да го откриеш не означава да се промениш.
Означава да разбереш.
И един ден да кажеш:
„Обичам те по твоя начин. И това ми носи радост“.

Диана БАЛКАНДЖИЕВА