Находки от пещерата Магура участват за първи път в националната изложба „Българска археология 2025“, която по традиция се открива в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) в навечерието на 14 февруари – Деня на археолога. Това съобщи за БТА д-р Ваня Ставрева, археолог в Регионалния исторически музей (РИМ) – Видин и научен ръководител на проучванията в пещерата.
В експозицията са включени текстилни фрагменти и костени артефакти от ранната бронзова епоха – фрагмент от свирка и фрагмент от накит, изработен от отлично обработена глига на диво прасе.
Фрагментите от текстил на около пет хиляди години са открити при тазгодишните археологически разкопки в пещера Магура, посочи д-р Ставрева.
Датировката е направена на база археологическата структура, от която през миналата година бяха взети въглени за радиовъглеродно датиране. Направените проби отнасят структурата към периода между 3300 и 3000 г. пр. Хр., което означава приблизително пет хиляди години от днес. Това съответства на началния етап на ранната бронзова епоха, уточни тя.
По думите ѝ лабораторни изследвания в Националната художествена академия показват, че тъканта е изработена от коноп – една от суровините, използвани през този период, наред с вълната и лена.
От Видинска област в изложбата са представени и находки от античните обекти Рациария и Бонония, допълни д-р Ставрева.
Разкопките в пещера Магура се провеждат от 2023 г. съвместно от РИМ – Видин и Историческия музей – Белоградчик с финансовата подкрепа на Община Белоградчик. Временната изложба „Българска археология 2025“ може да бъде видяна в НАИМ-БАН до 7 юни.