Оцветен стъклен ритон е сред акцентите в изложбата „Българска археология `2025“, която се открива тази вечер в Националния археологически музей към БАН.
Изключително ценно е, защото много рядко се откриват такива експонати и никога досега в годишната изложба не сме показвали нещо подобно, каза пред БТА доц. д-р Камен Бояджиев от музея. 
По думите му въобще, в световен мащаб подобни находки не са твърде много, толкова добре запазени, и то с цветна полихронна украса. Ритонът символизира рога на изобилието.
Доц. Бояджиев разказа още, че ритонът е намерен в обект, проучван спасително по газопровода, в района на село Блъсково, Варненско: „Едно селище, което не е известно до момента. То става известно, благодарение на тези спасителни проучвания. Обектът, сам по себе си, не е сред най-впечатляващите селища. Не е ясно дали е свързано с някаква вила или нещо друго. Намерени са останки от сгради и ями, и всъщност той е в малко невзрачен контекст, но сам по себе си е изключително добре съхранен. Не можем да кажем, че е бил запазен, тъй като е намерен на парчета, което е изключително предизвикателство от реставраторска гледна точка“. 
ПРЕОБЛАДАВАТ СПАСИТЕЛНИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ 
Със сигурност, представените резултати в изложбата са повече за спасителни археологически проучвания, не за редовни, планирани такива, каза директорът на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН) доц. д-р Христо Попов.
Той обясни, че са проучвани археологически обекти по трасетата на сериозни инфраструктурни проекти – газопроводи по поречието на Струма, в района на Перник, Рупча, в източна Стара планина, в северните части на Бургаска област, южните и югозападни части на Варненска област, по железопътната инфраструктура в Чирпанско и Пловдивско. Добри са резултатите от проучванията по обявения за стратегически път между Бургас и Велико Търново, добави той.
„За съжаление, планираните проучвания са големият длъжник – и то не към самата изложба. Изложбата ще я има, под една или друга форма, а по-скоро са длъжник на проучването на културно-историческото наследство, на спазването на някакви стратегически насоки, които държавата не може да определи, не иска да определи, и ги е оставила на самотек. Истината е, че гилдията очаква да види един по-сериозен и наистина реален, с резултати, ангажимент от страна на държавната администрация“, каза още доц. д-р Христо Попов. 
„Представянето на експонатите е свързано с огромна работа и на колегите проучватели на терени, на реставраторите, в много кратки срокове, така че тук представяме в изложбата определени акценти. Тепърва и находките и резултатите от тези позитивни специфични проучвания ще стават достояние на науката и на публиката“, каза доц. Бояджиев. 
НАД 30 ОБЕКТА, С НАД 300 НАХОДКИ ОТ ОБЩО 20 МУЗЕЯ
Съорганизатори на изложбата са още 19 регионални, исторически и археологически музеи в страната, с над 31 обекта участват и над 300 находки. Изложбата отново е организирана хронологически, започвайки от праисторията. Най-ранните обекти са от далечното пето хилядолетие преди Христа, каза доц. Бояджиев.
По думите му доста силно е представена желязната епоха и въобще развитието на тракийските общества, и тракийската аристокрация, която е илюстрирана чрез проучванията на надгробни могили и некрополи от ранно- и късножелязната епоха, и от ранноримския период.
Сред интересните находки са и две фигурки на керамични птици от надгробна могила от района на село Блатино, Дупнишко. Те са открити заедно една до друга, в двоен гроб, в могилата. 
ПРИЗНАНИЕ ЗА АРХЕОЛОЗИТЕ
На откриването на изложбата тази вечер ще бъде възстановена традицията да бъдат награждавани археолозите за изминали сезони – за най-добри постижения. С оглед на забавените процеси през последните години, не си мислете, че ще бъдат наградени за 2025, а за 2024 година, каза доц. Попов.
„Колеги, които са имали сериозни постижения не само през съответния сезон, но и през цялата си кариера, да бъдат почетени и уважени с такива награди, които са знак на уважение на цялата гилдия към тях“, добави той.
Припомни, че празникът на археолога – 14  февруари, не е свързан само с Трифон Зарезан, а и с успението на свети Константин Кирил Философ, който на тази дата си отива от този свят в Рим. 
/ДД