Тази история прилича на сценарий за напрегнат психотрилър, в който бялото и черното са ясно различими, но с различни ходове, хитрости и маневри се правят опити местата им да се разменят. Прилича, но не е, защото е действителност и определението драма е твърде безлично и слабо за нея. Става дума за една бракоразводна одисея, която на моменти излиза от рамките на здравия разум и все пак е безмилостно истинска - както всеки тежък развод. И за пореден път доказва гениалното прозрение на граф Лев Николаевич Толстой - всички щастливи семейство си приличат, всяко нещастно е нещастно по своему.
Историята започва през 2019 година с
една случайна вечерна среща на двама случайни познати
Павлин е с кола и предлага на Павлина /имената на двамата са сменени по морални и етични съображения/ да я закара до дома й. Тя приема, уговарят се на другия ден да се срещнат на кафе и така пътищата им тръгват един към друг, докато се слеят в един. Павлина признава, че има проблеми със семейството си, наркотиците и алкохола, че посещава психиатър и животът й сякаш е в задънена улица, а Павлин решава, че тя заслужава помощ. Застава до нея и започва да я подкрепя както морално, така и материално. Момичето разкрива, че е имало проблеми с бивши приятели и твърди, че Павлин е различен, че държи на нея както никой друг досега. Така симпатиите между двамата се засилват, докато се превърнат в чувства.
Първият сигнал, че битката за измъкване на Павлина от блатото на зависимостите ще бъде трудна, е депресията, в която изпада, но тя успокоява новия човек до себе си, че това е ехо от стари проблеми и най-вече от притесненията, че е сама. Не употребява дрога, държи се далеч от чашката, спира и характерните успокоителни лекарства. Всеки от младите запознава другия с родителите си, всичко е красиво и изглежда, че най-после са погалени от благословеното щастие.
Подводните камъни в тази река са видими, но
любовта е не само сляпа - тя е изпълнена с оптимизъм дори и в най-безнадеждните ситуации
През 2020 година психиатърът, когото Павлина посещава, й поставя диагноза паническо разстройство и й предписва специално лекарство от групата на антидепресантите. По препоръка на друг психиатър пациентката започва да си води дневник, от който става ясно, че често е изпадала в тежки състояния, от които излиза трудно и в такива моменти не може да се грижи за себе си.
И все пак двамата с Павлин вземат общо решение да имат дете. И щастието отново осветява дните им. Или не съвсем. Защото по време на бременността бъдещата майка не може да се избави от тягостните си настроения. Това е особен период за всяка жена, в който мисълта за предстоящото майчинство носи и силни възторзи, и тежки тревоги. В късната есен на 2021 година се ражда дъщеричката на двойката - хубаво и здраво дете. Бащата я припознава, а около два месеца по-късно тримата официално стават семейство. Но майката, за огромно съжаление, отново започва да се препъва в старите капани. Депресиите се засилват, а най-коварните „приятели“ в такива случаи - алкохолът и специалните субстанции, се оказват близо и готови да „помогнат“.
Ситуацията започва да се влошава със скоростта на изпуснат по наклон валяк. И точно като него
започва да смазва усмивки и чувства
Започва да носи напрежение и конфликти. Към Павлин е поставено конкретно изискване - да напусне работа и да остане вкъщи, за да се грижи за детето. Алкохолът и антидепресантите стават редовен спътник на съпругата му. Често Павлина има и компания - в дома на младото семейство идва нейна приятелка със сходни проблеми, с която споделят не само пропаданията в бездната на депресията, а и вижданията си как да се справят с нея с немедицински средства. И след прибирането си от работа Павлин, застъпва „втора смяна“, защото някой трябва да почисти, да наготви и да обърне внимание на детето. Помагат и майките на младите родители, но никой не може да замести майката на детето, а тя минава през обичайните си тежки вътрешни изпитания, които понякога избиват дори в крясъци по малкото момиченце.
И когато изглежда, че по-зле не може да стане, Павлина започва извънбрачна връзка. Двамата с любовника й започват да си изпращат твърде интимни снимки, които не остават тайна за съпруга й. Павлин разказва всичко на близките й, както е правил и преди при семейни проблеми, но също както и преди ефект няма.
Катастрофата е пълна, но за да стане и необратима
младата жена пуска молба за развод тежки обвинения срещу бащата на детето си.
Тази капка прелива отдавна препълнената чаша.
Павлин внася насрещен иск, в който опровергава всички твърдения по негов адрес и рисува коренно различна картина. Подкрепя някои от твърденията си и с доказателства.
Делото влиза в съда през есента на 2023 година. Явяват се свидетели, приемат се доказателства и през януари 2024 година са наложени привременни мерки, с които бащата поема грижите за детето. Преценката на съда е, че майката е негодна за това. Скоро след това обаче, през пролетта, съдията си дава отвод. Случаят е поет от друг магистрат, който иска да изчака паралелно вървящото дело за домашно насилие. 
Това е друга рана, която раздира отношенията между съпрузите - вече само по документи.
В началото на октомври 2023 година, когато все още изглежда, че може би има какво да се спасява, след семеен скандал Павлина подава сигнал, че след употреба на алкохол съпругът й е я блъскал и е била обект и на психически тормоз. Думите й не са подкрепени от видими следи от побой, медицински документ, свидетели или каквото и да е друго доказателство. Павлин на свой ред вади свидетелство от съдебен медик, че в свада у дома е надран с нокти по рамото, а на гърба си има синина. Мъжът сочи източника на тези белези - собствената му жена. И също завежда дело за домашно насилие.
Двете дела се обединяват и започва издирване на истината
А това издирване продължава необичайно дълго - делото се гледа след повече от година и слава богу, че няма реална нужда от незабавна защита, която обичайно се отсъжда за около месец. Междувременно жената подава още един сигнал, че е жертва на агресия, отново идва полиция, отново не открива нито следи, нито свидетели и този път кара съпрузите да подпишат протокол, че ако постъпи трети неоснователен сигнал, невинният, но най-силно страдащ свидетел на тази позиционна война - детето, ще бъде отнето и предадено на съответната държавна служба за закрила. И оплакванията по тази линия секват. Но мъжът трябва да напусне семейното огнище, за чиито ремонт и обзавеждане изплаща много солиден кредит.
В края на краищата отсъждането е, че няма данни за домашно насилие спрямо нито една от двете страни. 
По основното дело - това за развод, защитата на Павлин иска да се направи психологическа експертиза на детето и на способността на всеки от родителите да се грижи за него.
И тук се появява един много смущаващ, най-меко казано, момент.
Съдебният експерт - солиден авторитет в своята област с висока научна степен и с дългогодишен опит, пише до съдията писмо за замяна като вещо лице, „тъй като не мога да изготвя експертното заключение по две основателни причини:
1. Невъзможност поради служебна ангажираност.
2. Невъзможност поради оказан натиск, който поставя под въпрос моята обективност като експерт.“.
Натиск? 
Върху съдебен експерт?
И то по дело за разтрогване на брак, а не за разделяне на фирма с активи за милиони, примерно?
Назначен е нов психолог, но той се оказва силно нежелан от съпругата и защитата й.
Отзован е и е назначен трети експерт.
Съдът приема неговата експертиза, но още преди тя да бъде представена, съпругът иска отвод на съдията, тъй като през декември 2025 година, въпреки заболяването на адвоката му, на делото е даден ход без участието на неговата защита и на него самия. Мотивите за искането са кратки, ясни и неоспорими - това е незаконно.
Съдията си прави отвод, но преди това изменя решението за детето, за което вече е разпоредено майката и бащата да се грижат поравно - първата половина на месеца единият, втората - другият.
Защо разказваме тази история?
Не, не за да вадим на показ нечие мръсно семейно бельо или да експлоатираме нечие нещастие, а заради необяснимите или по-скоро необяснени обрати в нея.
Защо дело за домашно насилие се точи близо година и половина, при положение, че практиката е такива случаи да приключват за десетина пъти по-кратък срок?
Как така се гледа дело без едната страна, която изрично е предупредила, че не може да участва?
И най-важното - кой може да оказва натиск върху съдебен експерт /отново подчертаваме: високоуважавана фигура, макар че това е недопустимо и спрямо начинаещ/ и то до такава степен, че това да бъде заявено в официален документ? Колко трябва да е влиятелен този човек, с какви лостове разполага, колко недосегаем трябва да се чувства, не е ли това противоправно деяние и не е ли основание за съмнение, че подобни похвати може да се прилагат не само спрямо едно вещо лице? И как всичко това се отразява на доверието към правораздаването? Няма подценяваме аудиторията, тя със сигурност има своите отговори на тези въпроси.
Колко е висок залогът?
Може би това е в дъното на всичко. Предполага се, че залогът е семейният дом. Това е общински апартамент в Русе, осигурен според Павлин с помощта на бащата на Павлина. И този апартамент най-вероятно ще остане за страната, която се грижи за детето, най-невинното и беззащитно същество, чиято съдба вероятно се решава не само от родителска любов - има такива съмнения.
Решението на съда по бракоразводното дело се очаква съвсем скоро. Каквото и да е то, едва ли ще е окончателно, защото няма индикации която и да е от страните да се примири и да пропусне възможността да обжалва, ако не е доволна. Но как, кога и пред кого ще обжалват нанесените им травми детето, родителите му и техните семейства, за които този кошмар ще бъде вечно болно място?