Европейският комисар по търговията и икономическата сигурност Марош Шефчович заяви пред членовете на Европейския парламент в Страсбург, че в ЕС има широк консенсус за необходимостта от неотложни действия за повишаване на конкурентоспособността и за прилагане на препоръките от докладите на Марио Драги и Енрико Лета. 
„Всички сме съгласни, че действието е неотложно. Трябва да превърнем докладите на Драги и Лета в реални политики“, каза Шефчович. Той отбеляза, че европейският бизнес настоява за дебюрократизация и модернизиране на законодателството, така че да се укрепи икономическата база на Съюза.
Комисарят подчерта, че мерките за опростяване следва да бъдат прецизно подбрани, тъй като „не всяко предложение е подходящо за всеки сектор“ и е необходим „целенасочен подход“ според спецификата на отделните отрасли.
Шефчович акцентира и върху ролята на търговията за европейската икономика. По думите му въпреки резките движения на световните пазари, ЕС остава водеща сила в международната търговия и „най-големия търговски блок“, разполагащ със значителна потребителска мощ. Той призова за отстояване на свободната и справедлива търговия и посочи, че търговските споразумения разширяват възможностите за европейския износ. По думите му търговията формира около половината от брутния вътрешен продукт на ЕС.
„Просперитетът в Европа е обща задача. Трябва да работим заедно“, заяви комисарят.
Изказването на Шефчович бе в рамките на дебат в Европейския парламент по неотложните мерки за съживяване на конкурентоспособността на ЕС, задълбочаване на единния пазар и намаляване на разходите за живот. Евродепутатите обсъдиха приоритетите за превръщане на препоръките от доклада на Марио Драги за европейската конкурентоспособност, представен през 2024 г., в конкретни политики.
По-рано в дискусията се включи и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, която заяви, че ЕС трябва да събори икономическите си бариери, които му пречат да се превърне в истински глобален гигант. Председателят на Комисията подчерта още, че Европа се нуждае от „един голям, дълбок и ликвиден капиталов пазар“. Именно това е целта на изграждането на Съюза на спестяванията и инвестициите. В него се очаква да участват всички 27 държави членки, но при необходимост може да се действа и в по-тесен формат, каза тя.
В рамките на дебата се изказаха и български евродепутати.
Елена Йончева заяви, че „бавният растеж“ застрашава способността на Европа да поддържа ниски нива на неравенства. По думите ѝ различията между регионите се задълбочават, а значителна част от гражданите, включително и в България, изпитват затруднения - включително с отоплението на домовете си и с достъпа до жилище. „20 процента от българите не могат да отопляват адекватно жилищата си, а младите хора почти нямат възможност да закупят свое жилище“, каза Йончева. 
Тя изрази критики към резултатите на политиката на сближаване и подчерта нуждата икономическата сила на ЕС да се използва така, че да се комбинират предимствата на всички държави членки.
Станислав Стоянов от групата „Европа на суверенните нации“ заяви, че ЕС губи конкурентоспособност поради „свръхрегулации“, като според него външната политика на Съюза също задълбочават кризата. Той посочи, че при неконкурентна икономика се засилва емиграцията и призова за улесняване на регулаторната рамка и за осигуряване на по-евтина енергия. „Нужна е икономика, която работи за хората, а не срещу тях“, каза Стоянов.
През септември 2023 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен възложи на Марио Драги да изготви доклад за бъдещето на европейската конкурентоспособност. Документът бе завършен през септември 2024 г. и анализира предизвикателствата пред европейската промишленост и предприятията, като очертава необходимостта ЕС да се адаптира към променящата се среда. Докладът разглежда и темите, свързани с разходите за живот, като ги обвързва със структурни фактори - високи цени на енергията, ниска производителност и необходимост от индустриална трансформация.