Измамите с риба, под различни форми, са широко разпространени на пазарите по целия свят и има все по-голям брой инструменти за борба с тях, според нов доклад, публикуван днес от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
„Хранителните измами в сектора на рибарството и аквакултурите“, изготвен от ФАО в сътрудничество между нейния отдел „Рибарство и аквакултури“ и Съвместния център на ФАО/МААЕ за ядрени техники в храните и селското стопанство, предлага задълбочен портрет на сложната област на измамите и преглед на това как новите аналитични техники могат да помогнат за тяхното откриване.
Няма официална оценка за това колко разпространени са измамите в сектора на рибарството и аквакултурите, оценяван на 195 милиарда долара в световен мащаб, но емпиричните проучвания показват, че 20 процента от търговията може да е обект на някакъв вид измама. Този процент е значително по-висок, отколкото при месото, плодовете и зеленчуците, което се дължи до голяма степен на огромното разнообразие от видове в сектора.
Измамите с риба се определят в доклада като „умишлена практика, целяща подвеждането на други лица“ и в зависимост от вида измама, тя може да представлява риск за биоразнообразието, човешкото здраве или икономическите системи. Основните категории измами в сектора са фалшифициране (например добавяне на оцветител, за да изглежда рибата тон по-прясна), имитация (например имитация на скариди, направени от съединения на основата на нишесте), симулация (например опаковане на сурими, така че да изглежда като рачешко месо), отклоняване (разпространение на легални продукти извън предназначените за тях пазари), неправилно брандиране (например неверни твърдения относно устойчивостта на продукта), свръхпроизводство (свързано с прекомерен риболов), замяна на видове (продажба на тилапия вместо червен луциан), подправяне и неправилно етикетиране (включващо данни за произход и дори дати на годност) и кражба.
Докладът препоръчва хармонизирани изисквания за етикетиране, задължително включване на научни наименования, където е възможно, и по-добри системи за проследимост. Използването на усъвършенствани техники, вариращи от ензимно-свързан имуносорбентен анализ, анализ на стабилни изотопи и ядрено-магнитен резонанс, може да бъде ефективно, макар и не достъпно за всички. Същевременно преносимите модели за рентгенова флуоресценция и машинно обучение са иновации, които могат да помогнат регулацията.
Доказателствената база
Въпреки че са проведени хиляди проучвания за измами с риба, доказващи широкото разпространение на проблема на всеки континент с изключение на Антарктида, няма солидни базови проучвания за оценка на неговата честота. Глобалният мащаб на потреблението на риба, обхващащ над 12 000 вида морски дарове, разнообразието от видове измами и липсата на стандартизирани регулаторни или правни дефиниции за измами затрудняват получаването на световни оценки.
Някои проучвания обаче показват, че до 30 процента от морските продукти в ресторантите може да са неправилно етикетирани, а докладът цитира случаи от цял ​​свят - от щандове за севиче в Латинска Америка и заведения за морски дарове в Китай до консервирана риба тон в Европейския съюз. Докато до една трета от аквакултурите, продавани в САЩ, може да не отговарят на описанието върху опаковката, по-малко от един процент от вноса бива тестван.  
Рисковете за човешкото благосъстояние от някои измами с морски дарове са очевидни, тъй като определени риби крият опасности, когато се консумират сурови, а повторното замразяване на морските дарове увеличава риска от развитие на бактерии. Икономическите стимули обаче са най-разпространеният двигател на рибните измами. Продажбата на атлантическа сьомга (почти изцяло отглеждана във ферми) като тихоокеанска сьомга (предимно дива) носи печалба от близо 10 долара на килограм. Отглежданият лаврак, брандиран като местен за Италия, се продава за два до три пъти повече от същата риба с произход от Гърция или Турция и дори повече, ако се предлага като див улов. Добавянето на вода към непреработени рибни продукти за увеличаване на теглото и цената е друга често срещана практика, широко разпространена и при производството на месо от сухоземни животни.
Някои измами с риба се извършват, за да се прикрие географският произход на даден продукт или доказателства за разтоварване на улов над квотите. Подобни практики могат да застрашат устойчивостта на рибните запаси.
Инструменти и инициативи
Предвид сложността си, идентифицирането на измами с риба не е лесно, но докладът разглежда подробно как напредъкът в науката може да допринесе за борбата с тях. Стандартен метод за определяне дали и колко пъти е бил замразяван даден морски продукт досега се оказва труден за откриване, но разликите в състава на мастните киселини при дивата и отглежданата риба могат да се използват за откриване на измами, както и съотношенията на въглерод и азот за определяне на географския произход на основни търговски видове риба.
Докладът също така разглежда редица съгласувани усилия за справяне със случаи на предполагаема измама в Италия, Аржентина и САЩ.
Разследване, използващо ДНК баркодиране за оценка на мащаба на неправилното етикетиране в Лос Анджелис, Калифорния, установи, че макар нивата да са доста ниски в преработвателните предприятия, те са умерени сред търговците на храни и са особено разпространени в суши ресторантите. В същото време неправилното етикетиране на ниво търговия на дребно е рядкост за риба тон, бял тон и сьомга, но е често срещано за червен луциан и камбала. Местна инициатива, обединяваща академичните среди, индустрията и държавните органи, успява чрез образователна кампания, съчетана с постоянни тестове на сляпо, да намали неправилното етикетиране на морските дарове в целевата област с две трети за 10 години.
Превенцията и прилагането на законите, с активното участие на частния сектор, са от решаващо значение за намаляване и окончателно премахване на измамите с риба и всички храни. ФАО и Комисията по Кодекс Алиментариус работят по разработването на международни стандарти за борба с измамите с храни, докато ФАО, чрез Съвместния център на ФАО/МААЕ, предлага техническа подкрепа на страните членки, които имат нужда да укрепят капацитета си за тестване.