Граждански организации предложиха различни мерки, които биха осигурили прозрачност и контрол при бъдещи избори. Представителите на организациите участваха в дискусията „Активно гражданско общество за честни избори", организирана от Обществения съвет към парламентарната комисия за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество. 
Много често камерите за видеонаблюдение и заснемане не работят или не може да се види картината от тях, каза Емил Георгиев от Инициатива „Правосъдие за всеки“. Важен е елементът какво е последствието, когато камерите не работят и намираме съществени слабости, които следва да бъдат отстранени, каза още той. Камерите са предвидени в Изборния кодекс, но не ни е известно досега да има образувани наказателни производства, където неработещи камери да са ползвани за установяване на състави срещу изборните права на гражданите, посочи още Георгиев. Това е изцяло в полето на прокуратурата. По думите му предвидените санкции за неработещи камери са от 20 до 200 лв. Георгиев предложи да се обмисли въвеждане на дисциплинарна отговорност. По думите му не е достатъчна възпиращата сила на посочените санкции. Може в Изборния кодекс да се допълни, че липсата на работещи камери е съществено процесуално нарушение, допълни той.  
Проблемите, които имаме със секционните избирателни комисии, са свързани с подготовката на членовете им, каза Петър Славов от сдружение „Гражданска платформа“. По думите му замяна в последния момент на членове на комисията или на целия състав е една от причините за нарушения заради липсата на подготвеност на новопостъпилите членове. Славов предложи в законодателството за членовете на секционните избирателни комисии да се предвиди изискване за чисто съдебно минало. За повишаване на доверието в изборния процес той предложи да се остави избор на гражданите дали да гласуват машинно, с получаване на разписка, или с хартиена бюлетина. По информация от ЦИК държавата в момента има 12 837 машини за гласуване, което означава, че има достатъчно за всяка секция в страната, каза още той.
По данни от МВР, получени по Закона за достъп до обществена информация, през 2024 г. общо сигналите за изборни нарушения са много, като значителна част от тях са подадени от органите на МВР или от други институции, а малка част -  от граждани, каза Дора Райчинова от фондация „Общество и сигурност“. Големият проблем, според Райчинова, е че от образуваните досъдебни производства при изборите през октомври 2024 г. има само 115 образувани досъдебни производства, въпреки близо 800 сигнала. Още по-притеснителното е, че на въпроса за привлечени и осъдени лица, въпреки многобройните сигнали, са ни отговорили, че има само едно осъдено лице, посочи още тя.
По-рано в дискусията социолози посочиха, че едва 16% от населението очаква предстоящите избори да бъдат честни и прозрачни.